Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Доусън се опита да не показва изненадата си.

Клийна караше умело с общия поток от коли.

— Сега ми кажи как се казваш или ще ти оправя коляното. — Гласът й беше студен и сдържан, все едно водеше нормален разговор.

Мъжът леко се наклони и се облегна на вратата.

Клийна насочи пистолета към коляното му.

— Давай! Скачай. Направиш ли го, ще те прегазя.

Той оклюма, явно се примири със съдбата си.

— Повярвай ми. Не искаш да ме нараняваш повече.

— Напротив, искам. Но в момента можем да се спазарим.

Доусън упорито отказваше да отговори.

— Три, две…

— Доусън — рече той. — Джеймс Доусън.

— И работиш за ЦРУ?

— Да.

— Какво правиш в Истанбул?

— Разследвам вероятна терористична клетка.

Тя знаеше, че е лъжа, но се направи, че му вярва.

— Защо Томас Лурдс е въвлечен в разследването ти?

— Наличната информация ни кара да вярваме, че Лурдс разработва изкуствен език за терористи.

— Това са пълни глупости — обади се Севки в ухото й. — Мисли, че си има работа с идиоти. — Би бил страхотен план, но терористичните клетки са създадени да действат самостоятелно. Между тях не се осъществяват връзки. Именно затова са толкова опасни.

И Клийна беше наясно с това.

— Лурдс не прави нищо такова — отвърна тя.

— Разчитах на теб и на сестра ти за информация относно местоположението му — рече Доусън. — Тя ни беше нужна.

Клийна спря колата заради червения светофар на едно оживено кръстовище.

— Последен въпрос и можеш да си ходиш.

Доусън понечи да каже нещо, но се разколеба и замълча.

— За кого работиш?

— ЦРУ. Знаеш го.

— Свитъкът, който Лурдс търси, не е нещо, което би заинтересувало ЦРУ.

— Изкуственият език…

— Не — прекъсна го Клийна и насочи пистолета към коляното му. — Кой те прати да заловиш Лурдс? — Тя погледна към светофара. — Имаш време, докато светне зелено.

— Уебстър — прошепна Доусън.

— Уебстър?

— Тук съм по разпореждане на вицепрезидент Уебстър.

Светна зелено и колата зад Клийна нетърпеливо изсвири.

— Американският вицепрезидент? — Севки не можеше да повярва.

Колата отзад пак наду клаксона и Клийна махна на Доусън.

— Слизай от колата! Каквото и да правиш, никога вече не се приближавай отново до мен или до сестра ми.

— Не се тревожи за това. Следващия път няма да ме видиш. Когато разбереш, че съм наблизо, вече ще е прекалено късно. — Той затвори вратата и застана до отворения прозорец, докато събере достатъчно кураж. — Единственият въпрос е дали да убия първо сестра ти, или теб.

Севки изруга.

— Агент Доусън — рече тя.

Той се извърна към нея, самоуверена усмивка потрепваше на устните му. Понечи да отвори уста, за да каже нещо, но видя, че Клийна насочва пистолета към него.

Тя натисна спусъка и усети отката в юмрука си.

Куршумът улучи Доусън под лявото око, близо до ноздрата. Няколко души наблизо разбраха, че се стреля, и залегнаха на земята.

— Мили боже! — възкликна Севки. — Да не би да го застреля?

— Да. — Клийна натисна педала на газта и профуча през кръстовището, а Доусън се просна на улицата. — Не можех да го оставя жив. Щеше да изпълни заплахата си.

— Лурдс е мишената. Трябваше да се спотаиш и да се измъкнеш. Нямаше да тръгнат да гонят едновременно и теб, и професора.

Клийна зави надясно.

— Мислиш ли, че мога просто да избягам?

— Можеш. Мога да направя фалшиви документи и на теб, и на сестра ти.

— И къде ще живеем?

— Тук, за начало.

Сълзи бликнаха от очите й, когато осъзна колко голям е залогът.

— Не мога да причиня това на сестра си — прошепна тя. — Не можеш да си представиш какво преживя. Домът й в колежа е единственият дом, който истински познава. Не мога да я откъсна от него. Не и когато е толкова близо да завърши и да започне живота си.

— Тогава какво ще правиш?

— Ще се пусна по вълната. Да видя къде ще ме отведе. — Тя направи няколко остри завоя и паркира колата до един магазин. Остави ключовете в стартера и излезе.

— Видя срещу какво се изправяш. Говориш за самоубийство.

Клийна крачеше енергично, искаше да се отдалечи колкото се може повече от колата.

— Стигнахме чак дотук.

— Дори не знаеш дали има нещо вярно във всичко това — възпротиви се Севки. — Отдавна изгубени тайни не падат просто така от гардероба.

— Понякога падат. Знаеш го. Част от бизнеса ти се основава на това.

— Две хиляди години са много време, за да се запази една тайна.

— Хората казват, че египетските пирамиди са построени много преди това.