Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Не знам за вас — отвърна Хамилтън, — но някои от приятелите ми са силно разтревожени, че бунтовниците палят петролните полета като фойерверки. Когато хората се изнервят така, може да стане нещо. Съединените щати не могат без петрол. Страната ни ще стане на пух и прах без него.

— Това е една от причините да настоявам за развитието на технологията ми — обади се Стивън Нейпиър.

— Само хвърляш прах в очите на хората, друже — отвърна Хамилтън. — Знам, че много от големите ти инвеститори са от петролния бранш, а и ти имаш големи дялове в петролни корпорации. Ако тази крава пресъхне и ти ще пострадаш.

Нов, още по-силен взрив раздра нощното небе. Експлозията разтресе тялото на Уебстър с няколко секунди закъснение.

Хамилтън изруга.

Телефонът на Вики иззвъня. Тя го вдигна и се отдалечи, говореше бързо.

Уебстър се запъти към бара и си наля още едно питие.

— Няма да ми се разсърдите, ако кажа, че изглеждате ужасно спокоен — рече Нейпиър на Уебстър, когато той се приближи до него.

— Спокоен съм — отвърна Уебстър и отново се извърна към прозореца! — Американският флот чака в морето. Трябва да кажа само една дума и тюлените ще дойдат да ни измъкнат.

— Добре е да го знам.

Уебстър пресуши чашата си и си наля нова.

— Защо не ги извикате тогава?

— Защото не е дошъл моментът. Знаеш колко е важен точният момент, Стивън. Колко близо си до този алтернативен източник на гориво?

Нейпиър са поколеба.

— Мисля, че няма да преувелича, ако ви кажа, че сме по-близо, отколкото всички предполагат.

— Не, няма.

— Но подходящият момент за новия енергиен източник трудно ще се уцели.

— Защото ако чакаш прекалено дълго, ще трябва да наваксваш в свит пазар, който няма да може да ти плати максимално. А ако го изкараш прекалено рано и хората откажат да преминат на него, ще бъдеш принуден да продаваш много по-евтино само за да не фалираш.

Нейпиър кимна.

— Наясно сте.

— Така е. Когато по време на Втората световна война повечето предприятия на тежката индустрия били унищожени, трябвало да започнат от нулата. В резултат използвали по-добро оборудване и създали много по-добра продукция от американската промишленост. Просто така. Освен това били извън американската икономика. САЩ просто вдигнали митата достатъчно, за да помогнат на американската автомобилна индустрия да не фалира. До 1987 година, когато японците спасиха американския долар. След това бяха постигнати нови договорености, които позволиха на част от японския внос да навлезе в страната, като заобиколи митата.

— През следващите двайсет години продажбите на японски коли започнаха да надвишават местното производство — допълни Нейпиър. — И вижте състоянието на автомобилната промишленост днес. — Той отпи от питието си. — Можем да продадем моя продукт в Америка.

— Но това не е единственият пазар, който искаш.

— Не.

— Искаш всичко. Световният пазар. Иначе не си заслужава.

— Или поне толкова от него, колкото мога да имам.

— Разбирам те. — Уебстър погледна към телевизора, който Вики гледаше с жив интерес. — И не те виня.

— Ще е по-добре за всички ни, ако алтернативното гориво се пусне на целия пазар — продължи Нейпиър.

— С по-голямата печалба ще можем да подкрепим преминаването към него, да създадем буфер в икономиката. Когато хората започнат да се оттеглят от петролната индустрия, трябва да можем да ги поемем. Повечето. Но само ако хванем световен дял.

— Знам.

— Ситуацията обаче ще промени динамиката на всичко.

Уебстър кимна. Залагаше на това.

Проходът на знаменията

Подземието на „Света София“

Истанбул, Турция

24 март 2010

— Тук няма нищо, професор Лурдс.

Без да обръща внимание на твърдата непоколебимост в гласа на Йоаким, Лурдс освети стената на прохода с фенера си. Прокара ръка по стената и усети само студен камък. Извади джобното си ножче и почука с него по стената.

— Губите ни времето — настоя Йоаким.

— Не можеш ли да го оставиш малко на мира? — попита Клийна.

Лурдс остана изненадан от защитата на младата жена. За миг забрави да почуква. Дори Йоаким само я изгледа.

— Опитва се да направи нещо — продължи Клийна. — Очакваш да свърши за дни това, което вие не сте успели за осемстотин години. Успокой се малко и помисли.

Лурдс се усмихна леко на думите й. Клийна се приближи да му помогне. Извади нож и също започна да почуква по каменната повърхност.

— Търсиш кухина, нали? — попита Клийна.