Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Вики изруга и натисна друго копче на сателитния си телефон.

— Харисън, дано да си мъртъв!

Уебстър се усмихна, докато слушаше как Вики нарежда на продуцента да се премести на следващата гореща точка в града. Когато картината се смени, сателитният телефон на Уебстър звънна. Номерът показваше, че го търсят от Белия дом. Той натисна копчето и се обади.

— Ало? — каза президент Уегънър. — Елиът? Елиът ти ли си?

— Да, тук съм, Майк. — Връзката пукаше.

— Слава богу! — възкликна Уегънър. — Изгубихме връзка с теб.

Всъщност Уебстър нарочно не беше вдигнал на предишното позвъняване и знаеше, че опитите на агентите от секретните служби да се свържат с главния оператор са блокирани. Спайдър се беше погрижил за това. Той седеше в ъгъла на стаята и не се отделяше от компютъра си.

Уебстър знаеше, че Спайдър е в стихията си, извършвайки тактически набези в американското и международно интернет пространство. На него се дължеше и фактът, че някои излъчвания на Вики Деанджело стигнаха до комуникационните сателити. Спайдър беше мъжът зад завесата, магьосникът, който правеше възможно случващото се да достигне до цялото земно кълбо.

— Още сме тук — рече Уебстър.

— Има ли начин да се махнете от това място? — попита Уегънър.

— Не и без да се изложим на голяма опасност.

— Вече сте в голяма опасност. Току-що видях по националната телевизия как убиха репортер.

Уебстър погледна към телевизора и видя, че Вики вече е завъртяла сцената в ефира. Повтаряха я отново и отново, кадър по кадър. До утре сутринта това щеше да е един от най-паметните образи. Репортерът умираше отново и отново и камерата почервеняваше.

— Накарах принц Халид да ми обещае, че нищо няма да ни се случи — рече Уебстър.

— Дори кралската армия да не ви пипне с пръст, бунтовниците ще ви обстрелват. От ЦРУ са прихванали кодирани съобщения между шиитски терористи в района.

Това също беше заслуга на Спайдър. Разбира се, идеята беше на Уебстър. Хората си умираха за драми. Нищо не ги разделяше по-бързо и „горещите“ телевизионни новини се бяха превърнали в предпочитана дрога. Това беше един от недостатъците на това да дадеш на човеците свободна воля. Трябваше непрекъснато да бъдат стимулирани да я използват. Когато стимулацията не ставаше естествено, създаваха я изкуствено.

— Това ме изненадва — рече Уебстър.

— Смятат, че Съединените щати са се съюзили със сунитите и краля.

— Винаги сме създавали подобно впечатление. От много отдавна сме в добри отношения с тях — до присъствието ни в Ирак да подкрепим шиитите.

— Знам, но сега се носят слухове, че Съединените щати възнамеряват да се възползват от размириците и да окупират страната.

— И двамата знаем, че това не е вярно. — Но точно това беше замислил Уебстър.

— Не напълно — отвърна президентът.

— Какво искаш да кажеш?

— Чух да се говори, че някои американски корпорации възнамеряват да използват наемници, за да защитят активите си там.

— Едва ли можеш да ги виниш — Уебстър наблюдаваше как огромен товарен кораб избухва в пристанището. — Нито принц Халид, нито враговете му ги е грижа за цивилните щети. Корпорациите ще загубят милиони до сутринта. Тези загуби не означават нищо за саудитците. Икономиката им ще остане стабилна. Те имат това, което искат всички, и то е на безопасно място под земята. След като пожарите угаснат и прахолякът се уталожи, корпорации ще се редят отново да плащат за правото да сондират.

— Само засега — отвърна Уегънър. — Това ще се промени, когато повече не се нуждаем от петрола им.

— Нещата вечно се променят.

— Но дотогава трябва да запазим статуквото, доколкото можем.

Военен хеликоптер прелетя смущаващо близо до сградата. Хамилтън и Нейпиър се отдръпнаха от прозореца. В следващия миг хеликоптерът изстреля серия ракети, които превърнаха улицата пред хотела в купчина горящи отломки. Канонадата разтресе сградата под краката на Уебстър. Дим се изви нагоре и веднага замъгли бойното поле.

Уегънър изруга.

— Това твоят хотел ли е?

Уебстър погледна към екрана на телевизора и видя, че наистина дават хотела. Почуди се дали хората на Вики Деанджело са последвали група шиити дотук, или са се върнали с надежда да намерят убежище.

В следващия миг огнена вълна помете предната страна на сградата. Пламъците моментално опустошиха зеленината пред хотела. Само миг по-късно скъпата фасада се запали и стъклата почерняха, преди прозорците да се спукат и разпаднат.