Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Лурдс знаеше, че е права.

— Когато Йоан от Патмос написал Свитъка на радостта, направил предсказание.

— Че ще бъде намерен в размирни времена? — Лурдс се усмихна. — Подобно твърдение придружава всеки документ, който предсказва свършеха на света. Може да се очаква.

— Ела с мен.

Заинтригуван от сериозността й, Лурдс метна раницата си на рамо и тръгна след нея. Тя се приближи до телевизора в приемната, който беше донесен, за да следят местните новини.

Когато го включи, на екрана се появи местен новинарски канал. Отдолу пишеше Риад, Саудитска Арабия, и се виждаха мобилизирани отряди. Танкове се носеха по улици и през пустинята, а изтребители излитаха денем и нощем.

— Какво става? — попита Лурдс.

— Кралят на Саудитска Арабия беше убит преди няколко дни.

Лурдс смътно си спомни нещо по въпроса, но не му беше обърнал внимание.

— Най-малкият му син, принц Халид, наследи трона. Никой не мислеше, че това ще стане — каза Олимпия. — Принц Халид провежда политика на геноцид в страната си. — Тя кимна към телевизора. — Явно това гледаме в момента.

Лурдс познаваше добре младия принц. Той се беше появявал няколко пъти по новините въпреки протестите на баща си.

— Това е ръката на Луцифер — тихо заяви Йоаким.

— Това е напрежение в Близкия изток — отвърна Лурдс. — Подобни проблеми винаги са съществували там. За съжаление вероятно ще си останат завинаги. Не бих търсил нещо повече от това, което се вижда.

— Казахте ми да ви се доверя. Време е да ми отговорите със същото.

Леко смутен, Лурдс поглади брадичката си.

— Съдбата на света е заложена в онези земи — продължи Йоаким. — В тази също. Винаги е било така.

Чу се тропане на външната врата.

Монасите се скупчиха един до друг.

— Аз съм — извика Клийна от другата страна на вратата. — Сама съм и влизам. — Вратата се отвори и тя пристъпи прага.

Олимпия се намръщи. Беше се надявала, че няма да види повече Клийна Маккена.

— Кръв ли имаш по ръкава? — попита я Йоаким.

Лурдс забеляза петънцата, които бяха започнали да покафеняват.

— Няма от какво да се страхувате — изстреля Клийна в отговор.

— Какво си направила? — попита Олимпия.

— Нищо. Ако не друго, поне ни осигурих малко време. — Тя не помръдваше. Ръката й беше близо до пистолета и Лурдс знаеше, че не се доверява на никого в стаята. Зачуди се какво я е накарало да се върне. — Това дори не е мой проблем. Но се върнах, за да помогна.

— Заради доброто си сърце ли? — попита Олимпия.

Клийна й хвърли смразяващ поглед, но не отговори.

— Вие дори не знаете срещу какво сме изправени. Или срещу кого.

— Луцифер — отвърна Йоаким, без да се поколебае.

Клийна изруга.

— Запази си дяволите и демоните. По някаква причина Съединените щати проявяват интерес към Свитъка.

— Какво искаш да кажеш? — попита Йоаким.

— Мъжете от университета — рече Лурдс. — Тези, които ни преследваха в тунелите.

— Да — отвърна Клийна. — Елиът Уебстър е изпратил още един отряд агенти на ЦРУ в Истанбул. Готова съм да се обзаложа, че той стои и зад въоръжения отряд, който ни преследваше.

— Елиът Уебстър? — попита Олимпия. — Вицепрезидентът на Съединените щати?

— Освен ако не познаваш друг Елиът Уебстър, който може да дава заповеди на ЦРУ.

— Вицепрезидент Уебстър е там — обади се един от монасите.

— Къде? — попита Лурдс.

Мъжът кимна към телевизора.

— Там. В Саудитска Арабия. На миротворческа мисия. Макар че всички знаят, че е отишъл да говори за американските и европейските бизнес интереси и капиталовложения там. В момента е малко или много заложник в страната.

Икономическият град на крал Абдула

Саудитска Арабия

24 март 2010

— Господи! — възкликна Вики Деанджело, докато стоеше до Уебстър и наблюдаваше как цял ред сгради на Финансовия остров избухват в пламъци. Пожар избухна над тъмната вода в пристанището и се отрази в надигащите се вълни. — Те са полудели.

Уебстър си помисли, че господ няма нищо общо със случващото се в Саудитска Арабия. В интерес на истината, беше сигурен в това. За малко не се разсмя от тази мисъл.

— Знаете ли, шефе — обади се Тристан Хамилтън, в гласа му се долавяше притеснение, — май е добра идея да се отдръпнем от прозорците. Дори и никой да не реши да стреля насам, ударната вълна може да ни застигне. Ако прозорците избухнат, летящите стъкла могат да ви срежат като хамбургер.

— Ще се оправим — успокои го Уебстър. — Няма да пострадаме.