Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Да — съгласи се Лурдс. — Откога стана вярваща?

— Аз ли? — Тя поклати глава. — Аз съм католичка, но не съм ходила на църква много отдавна.

— Не в господ. — Лурдс се премести няколко сантиметра и почука отново. Не кънтеше на кухо. — В мен.

— Не бих го приела много насериозно, ако бях на твое място. Ако трябва да избирам между теб и онзи навъсения, предпочитам да се доверя на теб. Иначе ще трябва да се върнем обратно в скривалището, което си намериха, и да те гледам как четеш книги. Лично на мен ми втръсна да те гледам как четеш.

— Не съм чел само — защити се Лурдс.

— Разбирам, но знаеш какво искам да кажа. — Клийна се помести леко и започна отново да почуква.

Олимпия взе един камък и също се включи.

— Сигурен ли си, че е от тази страна на прохода?

— Да. Тук трябва да бъде според свитъка, който разчетох. — Въпреки упоритостта си обаче, Лурдс усети как увереността му започва да се изпарява. Беше преминал отсечката веднъж, после още два пъти. Според това, което беше разбрал, входът към Прохода на знаменията трябваше да е тук някъде. Не знаеше как е възможно да са го пропуснали.

Усилията му удариха на камък.

— Сигурен ли си за разстоянието? — попита Клийна.

— Да.

— Други мерки ли са използвали по онова време?

— Как не се сетих за това? — обади се Олимпия саркастично.

— Внимавай — предупреди я Клийна, — ако продължаваш да се държиш толкова грубо, някой може да ти стовари къща на главата.

— Сериозно? — попита Олимпия. — Как можа да го кажеш! Вървим по стъпките на човека, който ни е оставил най-интригуващата и важна книга в Библията, а ти цитираш „Магьосникът от Оз“?

— Не ставаше дума за магьосника, а за една от злите вещици.

— Знам за какво ставаше дума. Просто мисля, че май…

— Дами! — прекъсна ги Лурдс.

Те го изгледаха, лицата им изпъкваха в мрака на светлината на фенерите.

— Не мога да чуя нищо — рече той. — Ако не чувам чукането, не мога да чуя и кънтенето на кухо.

И двете жени отново насочиха вниманието си към търсенето. Йоаким и монасите също се бяха заели да помагат.

Лурдс избърса потта от челото си с ръкава и продължи. Беше сигурен в превода. Вратата трябваше да е тук някъде.

Икономическият град на крал Абдула

Саудитска Арабия

24 март 2010

— Господи! — прошепна Вики, без да откъсва очи от телевизора. Държеше телефона до ухото си. — Задръжте ги там. Това е невероятен репортаж.

Уебстър прекоси стаята и се приближи към нея. Картината от камерата беше, меко казано, „нестабилна“, подскачаше като луда. На екрана саудитски танкове се движеха по улицата. От ъгъла и от разположението Уебстър предположи, че танковете са близо до току-що взривения ред сгради.

Вълна от въоръжени мъже се изтегляше пред наближаващите танкове. Мъжете се изпокриха зад сградите, но това не им помогна. Екипажите на танковете стреляха по тях, сриваха каменните стени с оръдията и 50-калибровите картечници. Трупове и разрушени сгради задръстваха улицата насред море от кръв. Като механични хищници танковете прегазваха телата и отломките.

Операторът снимаше на няколко крачки зад вълната бунтовници. Явно се страхуваше за живота си, защото се движеше бързо и несръчно.

Втори мъж го следваше и се смесваше с редовете на бунтовниците. Стискаше микрофон в ръка, напрежение изопваше лицето му.

— … вижда се, че ударните отряди на принц Халид не пестят… — каза мъжът с микрофона.

— Стой пред камерата, Джърнигън — нареди му Вики с твърд глас. — Тези кадри са пари. Ще се погрижа името ти да стане известно във всеки американски дом. Просто се успокой и стой…

В този момент куршум от картечницата се заби в тила на мъжа. Кръв, кости и мозък пръснаха навсякъде. Някои попаднаха върху обектива на камерата и сложиха червен филтър на картината.

Вики изруга:

— Харисън! Чуй ме! Знам, че е мъртъв. Видях как стана. Продължавай да снимаш. Такива репортажи превръщат операторите в легенда.

„Такива репортажи ще се въртят в YouTube с години“, каза си Уебстър. И знаеше, че Вики Деанджело се интересува повече от този аспект. На всички репортажи щеше да стои нейното лого.

Танковете премазваха телата, нападали по улиците. Едно от тях беше на репортера.

Камерата рязко се завъртя надясно. Операторът явно възнамеряваше да се скрие в най-близкия магазин.

— Харисън — заяви невъзмутимо Вики, — остани на място. Снимай танковете. Имаме нужда…

Картината изведнъж се залюля и обърна нагоре. Фокусира се за миг върху изскачащите пламъци, после се завъртя към земята в калейдоскоп от гледки.