Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Вики се обърна изненадано към Уебстър.

— Неидентифицирани хеликоптери летят над петролните полета. Знаеш ли нещо за това?

Уебстър поклати глава.

— Какво беше това? — попита президентът. — Какви хеликоптери?

— Имаш ли някой там? — попита я Уебстър.

Жената поклати глава.

— Досега силите на принц Халид пречеха на сраженията да се разпрострат към петролните полета. Не мислех, че имаме нужда от хора там. Екип пътува натам в момента.

— Няма значение — обади се президентът. — Явно „Уърлд Нюз Нетуърк“ предава директно.

— „Уърлд Нюз Нетуърк“ вече имат човек там — каза Уебстър на Вики.

— Знам. Откъде мислиш, че имам информацията?

Уебстър хвана дистанционното и смени на канала на „Уърлд Нюз Нетуърк“. Залогът явно се покачваше. Искаше да види резултатите.

Проходът на знаменията

Подземието на „Света София“

Истанбул, Турция

24 март 2010

— Отказвате да признаете поражението, професор Лурдс — обвини го Йоаким. — И да е бил тук проходът, вече го няма. — Раздразнението му отекна в тунела.

Няколко от монасите продължаваха да проверяват стената, Клийна и Олимпия — също.

Лурдс нямаше да му позволи да го разсейва. Той извади бутилка вода от раницата си и прехвърли отново бележките от превода в главата си. Беше разбрал правилно посоките. Това беше тунелът. Сигурен беше.

Но къде беше скритата врата?

— Трябва да опитаме нещо друго — рече Йоаким.

— Не — възрази Лурдс. — Тук е.

— Тогава къде е?

— Явно е скрит. — Лурдс прибра бутилката с вода. — В свитъка се твърдеше, че Проходът на знаменията няма да бъде открит, докато не му дойде времето.

— Тогава може би още не му е дошло времето? — Олимпия се присъедини към тях. По кожата й проблясваха капчици пот.

— Това е добро оправдание за провала — отвърна Йоаким.

— Недей! — предупреди го Олимпия. — Нямаше да стигнем толкова далеч, ако не беше Томас.

— Не знаем колко далеч сме стигнали, нали? — Йоаким се присъедини към останалите монаси и отново започна да чука по стената.

— Няма много вяра за монах, а? — попита Лурдс.

Олимпия отпи глътка вода.

— Разбирам отчаянието му. Можеш ли да си представиш — да знаеш толкова много в продължение на години и да не можеш да откриеш Свитъка на радостта?

Лурдс си помисли за изгубената библиотека на Александрия и как беше прекарал последните двайсет и няколко години в търсене на откъслечни сведения, митове и слухове, в опити да открие книги, които може да се оцелели след пожара преди толкова много години. — Всъщност мога да си го представя. И е отчайващо.

Олимпия погледна надолу към тунела.

— Възможно ли е да има прокопан друг тунел? Този, който всъщност търсим, да е от другата ни страна?

— Не видяхме друг тунел.

— Това не значи, че няма такъв. Тук е истински лабиринт.

— Много ми прилича на подземията на Лондон — призна Лурдс. — Нюйоркските бледнеят в сравнение с това. Поне там тунелите са по-големи.

— Защото са правени за влакове. Тези са копани за бегълци.

— Човек би си помислил, че е по-лесно да откриеш тунел в това ограничено пространство. — Умората вече завладяваше Лурдс.

— Няма ли други указания за мястото?

Лурдс поклати глава.

— В свитъка пише, че мястото на Прохода на знаменията ще се разкрие, когато му дойде времето.

— И кое време ще е това?

Устните на Лурдс се разтегнаха в подигравателна усмивка.

— Удивително е колко неясни могат да бъдат подобни свитъци, когато се стигне до конкретни подробности.

— Със сигурност има нещо.

Лурдс цитира:

— „Само боязлив и покаял се човек ще намери вратата към Прохода на знаменията. Праведните никога не ще познаят пътя“.

— Само това ли се казва?

— Само това. Освен указанията как да се стигне дотук. — Внезапно го осени идея и той се зачуди как не се е сетил досега. Тръгна напред, обратно към мястото, където беше стоял първоначално. Боязлив и покаял се човек, не праведник.

— Томас? — Олимпия вървеше по петите му.

Лурдс тихо изруга. Коленичи и погледна към пода, внимателно измете с ръка насъбралия се от столетия прахоляк. Постепенно камъните се показаха.

Без да кажат нито дума, Олимпия и Йоаким се заеха да му помагат. Разчистеното място ставаше все по-голямо и по-голямо.

Йоаким спря за миг.

— Открих нещо. — Той освети с фенера си един от камъните. — Тук има надпис. Не мога да го прочета.

Лурдс се приближи и коленичи до него. Наистина имаше надпис, но почти не се виждаше, изтрит от стъпките и времето. Извади бутилката вода от раницата си, разви капачката и изля част от нея върху издълбания камък.