Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Храм е — отвърна Олимпия. — Това е Голямата джамия в Кордоба.

— Джамията не е място, на което бих очаквал да открия християнски находки.

— Двете култури редовно са си сменяли храмовете — отвърна Олимпия. — „Света София“ е станала ислямски храм, също както и Голямата джамия в Кордоба, Испания.

— Изглежда така, сякаш винаги си е била джамия — каза Клийна.

— Не, първоначално е била вестготска църква.

— Няма да се преструвам, че знам какво е това.

— Това е готско племе. Няма нищо общо с вампири — сопна се Олимпия.

— Това го разбрах.

— Само проверявам. Да не избързвам с материала.

— Ще ти кажа, ако избързаш.

— И така — продължи Олимпия, — вестготите започнали да строят църквата в началото на седми век. После дошли мюсюлманите. Емир Абд ар Рахман I си я присвоил и я кръстил на жена си. Започнал да я реконструира и това траяло двеста години.

— Е, добре, сега чия е?

— Крал Фердинанд III Кастилски си възвърнал църквата обратно през 1236 година и впоследствие била прекръстена на „Катедрала на Успение Богородично“.

— Какво казва надписът под нея?

Лурдс се наведе, за да вижда по-добре, и го преведе:

— „В църквата на кръстопътя, където Изтокът среща Запада и заедно почитат Светата майка, ще бъде направено езеро. Когато водите на езерото поаленеят от кръв, краят на света ще е близо“.

— И това трябва да ни помогне, така ли? — попита Клийна. — Нищо насърчително няма в него.

— Не богохулствай — скара й се Йоаким.

— Не разбираш колко удивително е това — рече Лурдс. — Йоан от Патмос е умрял стотици години преди Голямата джамия в Кордоба да бъде построена. И престроявана. Това, че е могъл да го предскаже и дори да насочи майсторите на мозайките да го предадат по такъв начин, че ние да разберем за какво става дума, е невероятно.

Лурдс беше разтревожен от откритието. Нищо в научната му кариера не го беше подготвило за нещо подобно. Разбира се, не беше подготвен и за Атлантида.

— И да разберем откъде е знаел всичко това, няма да ни помогне сега — рече Клийна.

Йоаким се обади:

— Сега ти трябва да проявиш търпение.

Клийна не му обърна внимание.

— И къде е Свитъкът на радостта?

Лурдс се отдръпна от стената и се опита да осмисли нещата.

— Свитъкът не е тук, не трябва ли да има нова следа?

Докато гледаше мозайките, Лурдс имаше чувството, че нещо му убягва. Освен това беше сигурен, че е точно пред него и ще му извади очите.

Нещо в мозайките. Нещо във фона. Но не се виждаше с невъоръжено око. Пое си дълбоко дъх и остави ума си да попие всичко в помещението. Пламъкът на свещите леко потрепваше и сенки подскачаха по повърхността на мозайката.

Тъкмо щеше да се сети, и то изчезна, изплъзна се от ума му като мъгла. Мозайките имаха удивителна перспектива. Изглеждаха триизмерни, сякаш някой можеше…

Лурдс се съсредоточи, не смееше да повярва на това, което си мислеше. Приближи се и прокара ръце по мозайките.

— Томас, какво правиш? — попита Олимпия.

— Трябва да е тук. Няма причина да се крие повече. Това помещение, този проход, бяха тайни. Свитъкът е бил скрит тук. Още е.

Щом се раздвижи пред мозайките, сянката му падна върху тях. Бързо просветване във втората мозайка хвана погледа му. Едва доловимо потрепване на сенки.

Когато понечи да докосне мястото, пръстите му сякаш преминаха през мозайката. Щом илюзията беше нарушена, видя колко умен всъщност е бил художникът. В последния дом на Исус Лурдс откри дупка, в която имаше цилиндричен предмет. Усмихна се както на собствената си находчивост, така и на тази на майстора.

Издърпа го от кухината. Цилиндърът представляваше резбовано дърво и съдържаше няколко думи на език, който Лурдс току-що беше научил. В превод те означаваха: Радостта.

Ръцете на Лурдс трепереха от вълнение, докато отваряше цилиндъра.

Икономическият град на крал Абдула

Саудитска Арабия

24 март 2010

Лошо предчувствие изпълни Уебстър, докато наблюдаваше как хеликоптерите се спускат над петролните полета. Частният охранителен отряд сигурно е бил разположен на някой товарен кораб на брега, за да дойде толкова близо.

Саудитските сили се сражаваха с шиитските. Пилотите на хеликоптерите откриха огън с тежки картечници и ги избиха всичките, без да подбират.

— Имаме ли някой там? — попита Вики Деанджело, докато наблюдаваше атаката. — В момента се заформя международен инцидент и трябва да го гледам по „Дабълю Ен Ен Нюз“! Не за това ти плащам!