Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Вики го погледна загрижено.

— Добре ли си?

— Разбира се — усмихна й се окуражително той. — Защо да не съм?

— Ще бъдеш. Ти винаги си добре. — Вики го потупа по гърдите.

Но той знаеше какво бе станало. Някой беше открил онзи проклет свитък, написан от Йоан от Патмос. Остави Вики и се оттегли в ъгъла. Извади сателитния си телефон от джоба и набра номера на Екарт.

— Не си ги открил.

— Още не — отвърна Екарт. — Ще ги открием. Въпрос на време е.

— Намерили са Свитъка.

— Къде?

— Не знам. Ако знаех, щях веднага да те пратя там. — Уебстър се помъчи да се успокои и да смекчи тона. Щом бяха намерили Свитъка, значи Лурдс бе разчел създадения от Братството език.

Един от езиците.

В продължение на хилядолетия планът действаше. Дори и Братството на Свитъка беше разгромено накрая. Константинопол, императорът, бяха само началото. Той беше спомогнал за параноята, обхванала Братството, накара ги да осъзнаят колко уязвимо е знанието им. Господ беше създал човека открит, да няма тайни.

И господ нямаше тайни. Това човекът не го беше разбрал. И затова змията беше успяла в Райската градина. Змията беше подтикнала Адам и Ева да узнаят неща, които дори господ не бе в състояние да им обясни. Змията знаеше, но дори и змията не можеше да ги обясни по божия начин.

Просто бяха такива.

Можеше само да се предполага, че има неща, които господ не иска човечеството да узнае. Разломът беше започнал тогава и не беше свършил.

— Намери ги! — нареди Уебстър. — И ги убий!

— Ами професорът?

— И него. Вече не ме интересува какво знае. Убий го и ми донеси Свитъка. — Уебстър пъхна телефона в джоба си.

В плановете си не беше предвидил като фактор някой толкова надарен — или всъщност толкова късметлия — като професор Томас Лурдс. Сега уменията му само щяха да го пратят по-рано в гроба.

Проходът на знаменията

Подземието на „Света София“

Истанбул, Турция

25 март 2010

Под златистата светлина на свещите Лурдс преведе свитъка и го прочете на висок глас:

Нека се знае, че това е последното писание на Йоан, известен още като Йоан от Патмос. Аз съм стар човек и доброволно стигнах до края на дните си. Пиша сега без всякаква принуда само това, което моят господ ми диктува.

Дойдох на този остров, за да прекарам последните си дни в покой, но не намерих покой. Намерих само края на света. Видях го, видях Звяра, Дявола, наречен с още толкова имена, и видях усилията му да унищожи света, преди Исус да слезе отново.

Бях там, когато Исус се върна при нас за първи път, и видях с очите си дупките върху блажените му ръце и блажените му нозе.

Не всички бяхме вярващи. Трудно ми е да го призная, но не бяхме. Дори след всичко, което го бяхме видели да прави, след като го видяхме да ходи по бурни води, след като го видяхме да съживява мъртъвци, не можахме лесно да повярваме, че е възкръснал след толкова мъчителна смърт.

Колкото и трудно да ни беше да го гледаме как умира, още по-трудно беше да го видим как се сбогува с нас. И още по-трудно беше да се сбогуваме един с друг.

Много от нас вече са мъртви. Даже мисля, че аз съм единственият жив сред избраните и това няма да продължи още дълго.

Чели сте виденията ми за това, което предстои, за седемте години, които ще поразят всички онези, които не вярват истински. Но не съм разкрил всичко, което ще стане.

Ще настъпи ден, когато Лукавият ще се издигне на власт сред човеците. Ще минава сред вас като един от вас и вие не ще го познаете. Ще се е преобразил като един от вас. Ще е роден от жена, но ще бъде страховито зъл. В края на дните не ще разпознаете злото така, както си мислите. Но когато познаете Дявола, знайте също, че нито едно оръжие, направено от човешка ръка, не може да го срази.

Само едно може да го направи и скоро ще ви го дам. Нарича се Свитъкът на радостта и той има силата да отнеме могъществото, което Лукавият е натрупал до момента, в който четете това.

Свитъкът на радостта, както и ръкописът, довел ви дотук и разкрил ви тези тайни, е написан на друг език. Четири ключа за разгадаването на този език са скрити в местата от мозайките. Заедно, те ще ви дадат достатъчно познания, за да разчетете Свитъка на радостта.

А сега моля да ми простите, защото съм много изтощен и единственото ми желание е да видя моя господ в цялото му величие.

Бог да бъде с вас и да ви възнагради с милостта си.

Лурдс вдигна очи от свитъка.

— Това е всичко. Остава вторият свитък. — Вторият свитък беше увит в първия. Думите на Йоан от Патмос се оказаха верни и Лурдс не успя да го разчете.