Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Радвам се да те видя — рече той, когато пусна Лурдс. — Липсва ми, че не ми се пречкаш в краката.

— Дано този път не ти се пречкам много — каза Лурдс.

— Мисля, че няма. — Отец Гейбриъл го поведе към пейката. — Голяма кариера направи. Атлантида? — Повдигна вежди. — Сигурно е било вълнуващо.

— Беше.

— Прочетох книгата ти. Много е хубава.

— Радвам се, че мислиш така. Предпочитах да ти разкажа историята лично.

— И аз бих предпочел да я чуя лично. — Отец Гейбриъл вдигна рамене. — За жалост имах малко работа в Рио де Жанейро.

— Спасяваш се от зимата, доколкото си спомням — усмихна се Лурдс. Срещата им изглеждаше съвсем обикновена. Само дето у него бяха четирите пръстена, които беше събрал от Кордоба, в околностите на Москва, Йерусалим и Истанбул.

— Липсва ми зимата, но не ужасно много. — Отецът го гледаше замислено. — Не бих си и помислил, че ще се окажеш престъпник обаче. Мислех, че съм те научил на нещо хубаво.

— Престъпник ли? — изненада се Лурдс.

Отец Гейбриъл кимна.

— Разбрах, че си офейкал от Истанбул с много важни религиозни реликви.

— Вярваш ли на това?

— Нито за миг.

Лурдс се ухили.

— Всъщност има нещо вярно.

— Така ли? — Отец Гейбриъл се престори на шокиран.

— Спомням си един католически свещеник…

— Чието име не бива да се споменава.

— … който предпочита името му да не се споменава — продължи Лурдс, — та той също върши мошеничества от време на време.

— Може би престъпва линията тук-таме. — Отец Гейбриъл се ухили доволно.

— Не биваше да ме взимаш с теб. Ти ме разврати.

— Не съм те развратил. Ти беше на шестнайсет…

— Бях на дванайсет — възпротиви се Лурдс.

— И твоята бавачка…

— Момичето, което беше дошло да учи английски.

— … вече те беше развратило. — Отец Гейбриъл подръпна брадата си. — Или пък ти разврати нея, забравих как точно беше.

— Беше взаимно развращаване — отвърна Лурдс. — Тя имаше опит, но аз бях чел повече.

— И за това пак аз съм виновен, предполагам.

— Ти оставяше онези глупави шпионски романи да се търкалят навсякъде.

Отец Гейбриъл се ухили.

— Така беше.

Лурдс замълча за миг.

— Липсваше ми.

— Знам — сериозно отвърна възрастният мъж. — И ти ми липсваше. Годините стават все по-къси…

— … и минават все по-бързо — довърши мисълта му Лурдс. — Мисля, че най-накрая разбрах какво искаш да кажеш.

— Добре. Значи усилията ми не са били напразни. Успокои ме. — Той се втренчи в Лурдс. — В колко голяма беля си се забъркал?

— На един хвърлей от зиналата паст на ада.

Отец Гейбриъл разтърка ръце.

— Много време мина, откакто можех да кажа същото. Разкажи ми.

Седнал на сянка сред шепота на вятъра и наясно, че Клийна Маккена го пази с пистолета си от няколко крачки разстояние, Лурдс разказа всичко на отец Гейбриъл.

Разказа му за светкавичното пътуване до Русия, където статуята на Дева Мария плачеше, и как бяха открили втория златен пръстен в една от основите на църквата, която патриарх Никон нарочно е поставил там навремето.

Разказа му за пътуването до Йерусалим и за църквата на Божи гроб, където откриха третия пръстен в една от стените близо до стълбата, на втория етаж, която никой не беше местил от сто години. Тази стълба отбелязваше мястото, където истинския кръст беше свален по време на разпването на Христос.

И накрая Лурдс каза на отец Гейбриъл за фонтана при Голямата джамия в Кордоба и как водите му бяха поаленели само няколко дни преди пристигането им.

Когато свърши, Лурдс се облегна назад и изчака да види каква ще е реакцията на отец Гейбриъл.

— Мислиш, че вицепрезидентът на Съединените щати е Луцифер?

На Лурдс никак не му хареса как прозвуча това.

— Не само аз — отвърна той отбранително. — Още няколко души го мислят.

— Кажи ми, професоре, какво ще си помислят колегите ти от „Харвард“, ако им го кажеш?

— Честно казано, страх ме е да си го представя. Сигурно ще ми отнемат правото да паркирам.

— По-скоро биха те сметнали — за крадец, отколкото за луд. В това да си крадец има нещо секси.

— Приличам ли ти на луд?

— Не, не ми приличаш. Имаш вид на страшно уморен човек.

— Чувствам се невероятно уморен. Последните няколко дни, последните три седмици, са ми като в мъгла.

— Но все пак си открил Луцифер.

— Честно казано — отвърна Лурдс, — не съм го търсил и явно не е толкова трудно.

— Защото той те е търсил.

Лурдс усети студен полъх по гърба си.

— Неприятна мисъл — отговори той.