Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Кадрите по телевизията показваха смърт и нещастия, пушек, картечен огън и експлозии. Хеликоптери и самолети падаха от небето, улучени от вражески огън. Танкове избухваха по улиците. По границите загиваха войници. На няколко пъти избухваха въоръжени сблъсъци.

— Дори и да не ми беше казал, че Луцифер е замесен — тихо промълви отец Гейбриъл, — щях да видя пръста му във всичко това.

— Къде се намира вицепрезидентът? — попита Лурдс.

— Още е там, в Икономическия град на крал Абдула. Изглежда, Уебстър ще получи подкрепленията, за които настоява.

— Какви подкрепления?

— Уебстър е поискал провеждането на военна операция в страната.

— В Саудитска Арабия?

— Да.

— Няма голям шанс това да прерасне в международен конфликт, нали? — саркастично попита Лурдс.

— Разбира се, че не.

— О, това беше сарказъм!

— Да. Но в него има известна доза истина. Уебстър се оказа голям организатор. Вече е накарал няколко европейски и американски корпорации да подкрепят действията му там.

— Всички те се страхуват да не загубят парите си — рече Лурдс.

— Като се имат предвид скорошните икономически трусове, ясно ми е защо хората искат да запазят това, което имат, и са готови да прибегнат до извънредни мерки, за да го постигнат.

— Това не са просто извънредни мерки. Саудитците няма да го позволят. Близкият изток ще воюва поколения наред.

— Ако просъществуваме толкова дълго — съгласи се отец Гейбриъл. — Имам предвид света.

— И никой не го вижда?

— Разбира се, че някой го вижда. Но хората, които разполагат със силите да осъществят всичко това — политици, големи бизнесмени и дори религиозни водачи, — вярват на казаното от Уебстър: Ако Западът не отстои позициите си в Близкия изток, ще загуби всичко, което има.

— Това е глупаво.

— Наистина ли мислиш така?

Лурдс не отговори.

Отец Гейбриъл го погледна и добави:

— Настанаха страшни времена, Томас. Парите не са това, което бяха. Трудно се намира работа. Безопасността остана позабравен спомен. Това е било подготвяно от доста време. — Той погледна към телевизора. — Проблемите тепърва започват.

Лурдс се събуди на бюрото, където работеше без почивка от три дни. Едва успя да задържи наклонената купчина книги, преди да паднат и да са разпилеят по пода.

„Трябва да поспиш“, каза си той. Но знаеше, че всички опити ще са безполезни. Щом задремеше, щеше отново да се събуди. Точно както сега.

Беше толкова близо до решението на загадката на пръстените. Беше се трудил толкова много върху тях, че можеше без усилие да си ги представи. Не спираха да се въртят един върху друг в главата му. Явно нямаше значение колко пъти променя въртенето им или в какъв ред ги подреждаше.

Нямаше смисъл.

Думите в Свитъка на радостта продължаваха да му се изплъзват, тъкмо да ги разбере и…

Беше влудяващо.

Отиде до плика, в който бяха тоалетните му принадлежности и чистите дрехи. Накрая се оказа, че Йоаким и приятелите му не са бедни като църковни мишки, а и Клийна има пари, скрити на различни места, макар че с много по-голяма неохота се разделяше с тях, отколкото монасите.

Лурдс се запъти на пръсти към най-близката баня. Смътно си даваше сметка, че е посред нощ и всички останали са заспали. Не забеляза, че ваната е заета, докато не издърпа ризата през главата си.

— Какво правиш? — чу той гласа на Клийна и замръзна на мястото си.

— Съжалявам. Не видях, че си тук. — Знаеше, че не бива, но не можа да се въздържи и погледна в огледалото с надеждата да улови отражението й там.

Обаче парата го беше замъглила и той изруга късмета си.

— Не ставай — пошегува се. — Няма нужда да ме изпращаш.

Водата се разплиска зад гърба му.

— Няма нужда да си ходиш — каза му Клийна.

Лурдс бавно се извърна, още не си беше оправил ризата, и я погледна.

Тя се беше излегнала във ваната и сапунената пяна едва скриваше гърдите й. Косата й беше вдигната на конска опашка. Луничавите й рамене изглеждаха нежни и закръглени, но Лурдс знаеше, че имат мускули като въжета.

— Няма нужда да си ходя? — попита дрезгаво Лурдс.

— Не. Ваната е голяма.

— Да, така е.

— Е? Какво чакаш? Да не се засрами изведнъж?

— Не. — Лурдс се съблече и влезе при нея. Водата беше току-що налята, още толкова гореща, че му беше трудно да се отпусне в нея. Но умът му беше другаде. Една вълничка се разби в гърдите на Клийна и разкри ягодовите й зърна.

— Защо не спиш? — попита тя.

— Не можах да заспя.

— Много хубаво си спеше, когато те проверих преди малко.