Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Отец Гейбриъл подръпна брадата си.

— Вицепрезидентът на Съединените щати.

— Да.

— Със сигурност ти трябва малко време, за да свикнеш.

— Така е.

Отец Гейбриъл се усмихна.

— Но никак не съм изненадан, че нашият Луцифер е решил да влезе в политиката. Макар че можеше и по-лошо да е.

— По-лошо?

— Можеше да стане телевизионен евангелист.

Въпреки напрегнатото положение Лурдс се разсмя.

Отец Гейбриъл не остана по-назад, а после попита:

— Как мога да ти помогна, Томас?

— Имам нужда от място, където да работя — отвърна Лурдс. — Безопасно място.

Отец Гейбриъл кимна.

— Разбира се.

— Достатъчно място и за спътниците ми.

— Единият е жена?

— Всъщност са две.

— Включително червенокоската зад онова дърво, която се прави на разсеяна?

Клийна изруга, което накара Лурдс да се усмихне. Тя направи неприличен жест към свещеника.

— Изискана млада дама — засмя се отец Гейбриъл. — Да разбирам ли, че си в непрекъсната връзка с нея.

— Да.

— С две жени по-трудно се оправя, човек, отколкото с една — рече отецът.

— Каза, че този човек ти бил като баща — обади се Клийна.

— Така е — отвърна Лурдс.

— Нищо чудно, че имаш морал на уличен котарак.

— Недей така, той е свещеник.

Клийна изглеждаше поразена.

— Остави ме да покажа среден пръст на свещеник?

— Не си ми искала разрешение, нито ме предупреди какво смяташ да правиш.

— Ти си идиот!

— Не аз показах среден пръст на свещеник.

Отец Гейбриъл помаха на Клийна и тя засрамено му помаха в отговор.

— Няма вид на лингвистка — рече свещеникът.

— За щастие няма вид и на контрабандистка на оръжие — отвърна Лурдс.

— Така те мразя в момента — рече Клийна.

— Сигурно и отдавна не се е изповядвала — рече Лурдс.

Клийна изруга в ухото му.

— Освен подслон и безопасно място, на което да работиш, имаш ли нужда от още нещо? — попита отец Гейбриъл.

— Книги — рече Лурдс. — Ще имам нужда от някои от специалните книги, които Ватикана държи заключени. Трябва да разчета езика. Ще е трудно, защото е разделен на четири части.

— Добре. — Отец Гейбриъл се изправи. — Караш ли?

— Взехме такси.

— Оставяш живота си в божиите ръце. — Отец Гейбриъл тръгна да си ходи. — Хайде, Томас! Можеш да се повозиш с мен, няколко телефонни обаждания и всичко ще е уредено, докато стигнем там, където отиваме.

— Хвърли поглед през рамо и видя, че Клийна ги следва.

— Безочливата ти малка приятелка може да дойде с нас, стига да обещае, че няма да прави циркове.

Клийна изчака отец Гейбриъл да извърне поглед и показа среден пръст на Лурдс.

— Господ го видя — рече свещеникът.

Уморен и отчаян, Лурдс влезе в огромната кухня, където отец Гейбриъл въртеше няколко тенджери върху печката. Лурдс знаеше, че в тях има различни видове паста и зеленчуци. Свещеникът дори беше успял да изпече хляб и от голямата тава се носеше приятен аромат.

Апартаментът имаше шест спални, три бани, огромна кухня и трапезария и обширно общо помещение. Лурдс не можеше да си представи колко голямо семейство трябва да е живяло тук. Не можеше да си представи и къде са отишли. Когато попита отец Гейбриъл за това, старият свещеник просто махна с ръка.

— Някои хора имат стари грехове, от които не могат да се отърват — рече той. — От време на време им давам шанс да направят някоя добрина.

Нямаше кой знае какви удобства, но Лурдс се мъчеше със загадката на последния език.

Взе едно от хлебчетата, които току-що бяха извадени от фурната. Наложи се да го подхвърля от едната ръка в другата, защото беше ужасно горещо. Когато най-сетне то изстина достатъчно, той го разтвори и го натъпка със сирене.

Отец Гейбриъл изтри потта по челото си с ръкав.

— Напредваш ли?

— Малко, може би. Не мога да кажа. Толкова дълго се мъча над него, че вече всичко ми изглежда еднакво.

— Как не! Ти си най-добрият ученик, който съм имал. Ще приема провала ти като лична обида.

— Можеш да ми помогнеш.

Отец Гейбриъл разбърка една от тенджерите, после се пресегна към следващата лъжица.

— Не, не мисля. Ти надмина скромните ми възможности много отдавна. Ако се опитам да ти помогна, само ще се посрамя и ще те объркам.

Лурдс отчупи залък от хлебчето и го изяде. Беше много вкусно.

— Имам чувството, че се нуждая от свеж поглед.

— Ще стане. Дай му време.

— Нямаме време. — Лурдс погледна към телевизора в ъгъла на кухнята.

Безредиците в Саудитска Арабия продължаваха, докато принц Халид воюваше по границите. Шиитски войни бяха започнали да се промъкват през границите, за да подкрепят пръснатите из цялата страна бунтовници. За да влошат още повече нещата, частни охранителни служби, наети от американски и европейски корпорации, също продължаваха да проникват в страната, за да обезопасят ценни съоръжения.