Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Вече не мога да заспя.

— Аз също.

Лурдс вдиша свежия аромат на сапуна. Имаше чувството, че е умрял и е отишъл на небето. Тя се размърда и сложи краката си върху неговите, за да имат повече място.

— Ще ти изтрия гърба, ако ти изтриеш моя — предложи Лурдс.

Без да продума, Клийна се плъзна към него и уви ръце около врата му. Той я прегърна.

— Когато за пръв път те видях, си казах, че това никога няма да се случи — призна му тя, гледайки го право в очите.

— Когато за пръв път те видях, се надявах да се случи — отвърна честно Лурдс.

Тя обърна очи.

— Това не ме накара да се почувствам специална. Мине ли жена покрай теб, ти я забелязваш.

— Много съм внимателен. — Лурдс я погали по врата и тя потрепери.

— Знам, че няма да означава нищо повече от това, което значи в момента.

— В момента означава много.

Тя обхвана лицето му с ръце.

— В момента означава много.

Лурдс докосна възбудената и гъвкава плът. Горещите й целувки накараха кръвта му да закипи и му се зави свят, но той знаеше, че това отчасти се дължи на горещата вода и недоспиването.

Тя отвори несесера си и извади презерватив, после бръкна във водата. Той беше готов за миг, докато му го слагаше. Тя се настани върху него и двамата се сляха. Тя се хвана за стените на ваната, започна леко да се поклаща и двамата забравиха за страха и напрежението.

Лурдс усети, че някой го наблюдава. Усети стройно голо тяло да се притиска към гърба му. Ароматът на парфюм му каза, че в стаята има още някой.

„Не е моментът да се будиш — каза си той. — Заспивай отново…“

— Знам, че си буден — рече Олимпия. — Достатъчно дълго съм спала до теб, за да знам кога наистина спиш.

Лурдс отвори очи, примигна и я погледна.

— Така е. — Не се опита да се извини за присъствието на Клийна.

Олимпия седеше на бюрото с кръстосани ръце и явно не беше щастлива.

— Не че съм толкова глупава да вярвам, че ще ми бъдеш верен, Томас, но си мислех, че ще имаш благоприличието да изчакаш всеки да поеме по пътя си.

— Не съм го планирал. — Лурдс седна и дръпна завивката върху бедрата си.

— О, сега ще се правиш на скромен ли?

Или предпазлив, помисли си Лурдс. Олимпия никога не го беше хващала с друга любовница. Не знаеше какво да очаква от нея, но явно нямаше да е нищо хубаво.

— Това… — Лурдс търсеше точните думи. Толкова езици владееше, а не знаеше какво да каже. — Това е малко…

— Боже! — изстена Клийна. — Двамата просто ще седите и ще си говорите ли? — Седна в леглото, без да й пука, че е гола пред Олимпия.

— Това не те засяга — отвърна Олимпия. — Това е между мен и Томас.

— Не и когато ще говорите за мен. — Клийна събра косата си назад, използва ластика на китката си, за да я върже на опашка, и стана от леглото.

— Знаете ли какво? Нямам нужда от скандал. Имам нужда от сън. Вие двамата си се разбирайте. Аз смятам да поспя още няколко часа.

Тя грабна тениската от пода и я облече, обу си бикините, взе възглавница и одеяло и излезе от стаята.

— Сутрин е много кисела — рече Лурдс.

Олимпия повдигна вежди.

— Аз дойдох сутринта, за да ти направя закуска.

— Една закуска ще ми дойде добре — отвърна Лурдс, беше готов да се съгласи с всичко.

— Сега вече можеш да си я приготвиш сам.

— О, да, мога да го направя.

— Как върви работата, която би трябвало да вършиш?

— Не знам. — Лурдс седна и се облегна на таблата на леглото. — Всеки път, когато си мисля, че правя пробив, нещо не се получава.

— Виж, ще говорим за връзката ни друг път. Явно, не ти е приятно.

Това беше повече от явно.

— Но мога да се държа като възрастна. Ние сме двама възрастни.

Трима, всъщност, помисли си Лурдс и едва се сдържа да не го изтъкне. Не беше добре да го споменава.

— Най-важен е преводът на Свитъка на радостта. Следиш ли новините от Саудитска Арабия?

— Да, донякъде. Отец Гейбриъл ме осведомява.

— Нещата там се влошават. В Залива са струпани американски военни части. Много хора очакват вицепрезидентът да изпрати войски вътре.

— Ако го сторят — рече Лурдс, — Близкият изток ще бъде разкъсван от войни години наред.

— Знам, и когато стане така, насилието може да залее Истанбул и Турция. Искам семейството ми да е в безопасност, Томас.

— Разбирам. Правя всичко по силите си, Олимпия.

— Знам. Нямаше да ти кажа нищо, но те видях тук с нея и… — Олимпия поклати глава.

В този миг сателитният телефон на Лурдс иззвъня. Беше благодарен за прекъсването.

Докато не чу гласа.

— Професор Лурдс?