Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Не е достатъчно голяма. — Уебстър крачеше из стаята и усещаше как вълнението напира в него. Беше чакал толкова дълго това да се случи. — Не още. Но скоро. Колко време е нужно на хората ти да започнат да предават на живо?

— Осемнайсет или деветнайсет минути?

— Сигурна ли си, че мога да привлека вниманието, което искам?

Вики му се усмихна и го потупа по бузата.

— Всички погледи са насочени към вас, господин вицепрезидент. Пленник на вражеска територия, когато светът е на ръба на катастрофа. Всички искат да говорят с вас. Най-трудната част е да решим на кого да оставим петнайсетте секунди слава с вас.

— Само петнайсет секунди. — Уебстър беше категоричен за това. Това беше неговото шоу, неговата игра и той щеше да ръководи нещата.

— Разбира се, господин вицепрезидент. Вие ще бъдете човекът, който знае всички отговори. Наредили сме известни лица и религиозни лидери.

— Без политици?

— Без политици. Ще говорите пред хора, известни на публиката по целия свят. Актьори, наградени с „Оскар“. Няколко телевизионни проповедници.

— Все хора, които знаят как да привличат внимание.

Вики се усмихна.

— Разбира се. И все поддръжници на тезата, че напрежението в Близкия изток опасно нараства. — Тя го погледна. — Сигурен ли сте, че когато отправите молбата си за помощ, ще се измъкнем оттук? Ако принц Халид не е искал да ни задържи като заложници дотогава, после със сигурност ще реши да го направи.

— Разчитам младият ни принц да постъпи точно така. — Уебстър замълча, гледаше как саудитски танк прегазва тълпа хора. — Затова те помолих да осигуриш екип, който да предава „бягството“ на живо. Екарт ще се погрижи за нас тогава.

— Къде е Екарт?

Уебстър си погледна часовника.

— Самолетът му трябва да се приземи всеки момент. Ще ми се обади веднага щом слезе.

— И ще доведе професор Лурдс?

— Да. — Уебстър нямаше търпение. Щом Свитъкът на радостта попаднеше в ръцете му, нямаше да има връщане назад. Всичко щеше да е под негова власт.

— Така и не ми каза каква е ролята на професора във всичко това?

Уебстър се усмихна.

— Малка и много трагична.

— Той ще участва ли в „бягството“.

Уебстър поклати глава.

— Не. Боя се, че професор Лурдс ще е загубил всякакъв евентуален интерес към нещата, преди да стигнем дотам.

В интерес на истината, вицепрезидентът щеше да се погрижи за това.

След като се сдобиеше с проклетия свитък.

Лурдс се возеше в багажното отделение на голям хеликоптер „Чинук“ и се опитваше да подреди мислите си. Беше под наблюдение, пазеха го шестима въоръжени мъже, включително Екарт. Всичките изглеждаха много страшни. Лурдс не вярваше, че може да надвие дори и най-слабия от тях в честен двубой. Да го пазят шестима такива мъже беше само допълнителна обида.

Дори му бяха сложили пластмасови белезници като по филмите. Поне се бяха смилили и бяха закопчали ръцете му отпред, а не зад гърба. Можеше да си почеше носа, който ужасно го сърбеше. Хеликоптерът се тресеше ужасно, докато наближаваха града.

Противовъздушни ракети избухваха с ярка светлина в нощното небе. Лурдс сви крака, сякаш противовъздушните оръдия можеха да го уцелят.

— Има ли шанс да ни свалят? — попита уплашено Лурдс.

— Има — отвърна Екарт, — но това сладурче е добре бронирано. Само директно попадение може да го повали.

На Лурдс му се искаше да повярва в това, все пак Екарт си познаваше техниката. Но само стисна зъби и се помоли да оцелеят.

След няколко минути хеликоптерът промени посоката, наклони се под ъгъл и започна да се спуска. Нови ракети разтърсваха въздуха наоколо.

— Стават по-добри, сър — обади се един от войниците.

Екарт се ухили.

— Колкото и добри да станат, чакайте да се изправят пред момчетата от американските спецчасти. Мен ако питате, местните нямат никакъв шанс.

Мъжете се разсмяха и Лурдс не за пръв път се запита дали решението му да се подчини на искането на Уебстър бе най-умният начин на действие.

„Не се тревожи — беше му казала Клийна, когато реши да иде на срещата. — Аз ще съм там“.

Лурдс не попита как. Не искаше да знае, защото се страхуваше, че само щеше да критикува всеки план, който двамата с Йоаким му изложат. Йоаким и останалите монаси идваха с нея като малка ударна група.

Хеликоптерът се приземи грубо. Още противовъздушен огън озари небето над главите им. Лурдс се заизвива на мястото си и се опита да откопчае предпазния колан.

— Побързай! — рече Екарт. — Тук сме явна мишена. — Той се пресегна и освободи колана му.