Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Благодаря — отвърна Лурдс машинално, като за миг забрави, че е пленник.

— Няма за какво — рече Екарт, после го сграбчи за рамото и го изхвърли през вратата. — Вкарайте го в сградата.

Един от войниците хвана Лурдс за белезниците и го повлече бързо по покрива.

— Пази се! — извика някой.

Войникът, който дърпаше Лурдс, рязко се извъртя, натисна го по главата и го събори по лице на покрива. Професорът се удари при падането и дъхът му изскочи от дробовете. Докато се съвземаше, видя как хеликоптерът се вдига от покрива като тлъста гъска.

Саудитски боен хеликоптер се появи над улицата и откри огън. В следващия миг другата машина се превърна във вихрушка от пламъци и отломки.

Остри като бръснач парчета метал се забиха в покрива около Лурдс, но за щастие нито едно не го засегна. Горчилка се надигна в гърлото му.

— Ранен съм! Ранен съм! — извика някой.

— Ставай! — Войникът скочи на крака и го дръпна грубо за пластмасовите белезници.

Струйка кръв потече по китките на Лурдс, докато той с мъка се изправяше.

Екарт и хората му откриха огън по вражеския хеликоптер. Пилотът опита да се измъкне, но реагира прекалено късно.

Вече неуправляем, вертолетът се наклони настрани, удари се в съседната сграда и избухна на хиляди огнени парчета.

Войникът повлече Лурдс към вратата на покрива.

Клийна видя през бинокъла си как американският хеликоптер избухна. Изглеждаше така, сякаш целият покрив гори. Неколцина мъже се пръснаха по сградата с пожарогасители в ръце, за да потушат десетките пожари, подпалили се от взривения хеликоптер.

— Лурдс? — Йоаким стоеше до Клийна. Гласът му беше тих, но напрегнат.

— Той е добре. — Клийна гледаше как професорът тича по покрива и влиза през вратата. Екарт го последва и тя въздъхна облекчено. — Севки, имаш ли местоположението?

— Да, това е сградата, в която се намира вицепрезидентът.

— Уебстър още ли е там? — Клийна и Йоаким не бяха слушали новини, докато се придвижваха към града. Слава богу, успяха да се доберат до мястото само с няколко драскотини и без жертви.

— Да. Закъснява с отговора си обаче. Някои от новинарите започват да се притесняват.

— Засилва напрежението като дресьор в цирка — възмути се Йоаким.

Клийна кимна и каза:

— Но не знае, че ние сме тук. — Все пак щеше да се чувства по-добре, ако Лурдс беше успял да преведе Свитъка. Без него нямаха никакъв шанс срещу противника си.

Лурдс се опита да си поеме дъх, докато войниците го водеха по коридора. Не можа да обърне внимание на подробностите около него. Минаха покрай асансьора и се спуснаха шест етажа надолу по стълбите.

Вече си мислеше, че ще припадне или повърне, когато войникът го вкара през една врата. Прекосиха лабиринт от коридори и стигнаха до апартамент.

Охранители с черни костюми стояха на стража пред вратите. Те познаха Екарт и екипа му и ги пуснаха да влязат. В стаята имаше още хора, чиито лица Лурдс беше виждал по новините.

Уебстър се усмихна лукаво.

— Добре дошли, професор Лурдс. За мен е удоволствие да ви видя.

Студени тръпки побиха Лурдс. Не беше сигурен дали това чувство се появява естествено при среща с Уебстър, или е породено от факта, че знаеше кой всъщност е той. Стоеше като вкаменен.

Най-близкият войник го препъна и той се просна на земята с вързани отпред ръце. Стовари се пред Уебстър, без да успее да предпази лицето си от удара в пода. Изстена от болка и застана на колене пред врага си.

— Надявам се, че пътуването не е било много тежко — рече Уебстър, но безстрастният му тон говореше, че въобще не му пука.

— Не беше по-лошо от последната седмица — призна Лурдс. Изненада се, че отговори толкова спокойно.

— Така и предполагам. Всичките тези места и всичките тези съкровища. Сигурно е било вълнуващо.

— При по-добри обстоятелства — отвърна Лурдс — и ако разполагахме с повече време, щях да сметна прекараното време за приятно.

Уебстър се усмихна.

— Не сте изгубили чувството си за хумор.

Лурдс не отговори.

— Това е едно от качествата ви, на които искрено се възхищавам — допълни Уебстър. — Много се наслаждавах на книгите ви. Особено на „Будоарни занимания“. Макар че е малко сдържана за вкуса ми.

— Радвам се, че съм успял да ви разсея.

— Знаете ли, откакто ви залових, в главата ми се върти идеята да ви направя свой хронист.

— Хронист ли?

— Разбира се. Щом се възкача на власт, ще се прочуя. Хората с удоволствие ще четат за мен, а вие вече имате цял легион литературни почитатели. — Уебстър замълча и повдигна рамене. — Трябва да призная, че вече съм известен, но ставащото тук — а в скоро време и по целия свят — ще ме направи още по-прочут. — Срещна погледа на Лурдс. — И вие ще бъдете част от всичко това.