Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Пази се, Томас!

Лурдс я притисна силно, после вдигна раницата си и напусна заедно с мъжа летището. Когато излезе от терминала, влажният нощен въздух го обгърна.

Овладя страха, който препускаше бясно из него, като се съсредоточи върху пермутациите 9 9 Пермутация — разместване на елементи по отношение на различните начини, по които могат да бъдат подредени. — Б.ред. на тайнствения пети език, който — беше сигурен в това — щеше да е ключът към посланието на Свитъка на радостта.

Жилищна сграда „Стоунгус“

Квартал Зейтин бурну

Истанбул, Турция

7 април 2010

Севки седеше пред компютъра си и наблюдаваше мониторите. На единия течаха репортажите от Саудитска Арабия. Американски и британски говорители и репортери съобщаваха за струпването на кораби и военно оборудване. Продължаваха да валят репортажи с вицепрезидент Уебстър. Този човек не пропускаше възможност да се снима.

— Тук ли си?

Гласът на Клийна върна Севки към комуникационните връзки, които беше установил.

— Да. — Ръцете му се стрелнаха към клавиатурата, докато различните му душещи програми търсеха пролука в киберзащитата на Саудитска Арабия.

— Къде си?

— Близо до брега.

Севки триангулира импулсния й сигнал и го проследи обратно до саудитското крайбрежие, северно от Икономическия град на крал Абдула.

— Виждам те.

— Да се надяваме, че само ти ме виждаш.

Стомахът на Севки се сви от напрежение. Беше сигурен, че в момента там няколко живота висят на косъм, въпреки че не разбираше всичко, което ставаше. И един от тях беше на Клийна. Беше му се доверила да помогне на кораба, който беше наела, да се провре незабелязано между саудитската и американската охрана.

— Само аз съм. — Севки огледа терена. — Всички бойни действия са южно от теб. — Той изпъна пръсти, за да си починат. — В момента си в безопасност. Но не разбирам как се надяваш да се придвижиш из града.

— Влезеш ли веднъж в страната, придвижването е по-лесно.

Севки се загледа в кадрите от битки по новините.

— Там изглежда като военна зона.

— То е военна зона.

Спокойствието й го изненада. После се замисли за факта, че сестра й беше пленена. Знаеше, че похитителите ги чака страшна разплата.

Гласът на Клийна го накара отново да се съсредоточи.

— Знаеш ли къде е Лурдс?

Севки насочи вниманието си обратно към компютрите и започна да чатка по клавиатурата. На един от мониторите се появи карта на Икономическия град на крал Абдула. Синя светлина пулсираше на екрана.

— Все още е на час и нещо от града. — Севки проследи сигнала на джипиеса и потвърди данните си. — Докато Екарт е с Лурдс, ще знаем къде е. Ако се разделят, нищо не гарантирам.

— Няма да се разделят. Екарт е един от доверените хора на Уебстър.

Уебстър. Севки още не можеше да приеме факта, че вицепрезидентът на Съединените щати стои зад сегашните безредици в Близкия изток. Израснал в Турция, където американското военно присъствие беше продължило с години, той беше свикнал с американската политика и начин на мислене. Не беше съгласен с голяма част от тях, но винаги беше вярвал, че американското правителство стои зад всичко случващо се.

Правителството, не един човек.

— Предполагаме, че Екарт е един от най-добрите му хора.

— Вярвам на предположенията ни.

А и в момента не разполагаха с нищо друго. Севки се почувства виновен от тази мисъл. Знаеше, че трябва да има вяра. Нали за това беше всичко? Отпъди тревогите и се съсредоточи върху ролята си.

— Да се надяваме също, че джипиес локаторът, който лепнахме на Екарт, не е даден на някой друг, за да ни отклони по фалшива следа.

— Засега проследяващото устройство се движи в правилната посока. Да видим докъде ще ни заведе.

— Добре. — Севки отново пресметна разстоянието. — Разполагаш вероятно с петдесет минути, преди професор Лурдс да се приземи.

— Тогава да ги използваме ефективно.

Севки мълчаливо наблюдаваше как мигащата светлинна бавно прекосява монитора.

Икономическият град на крал Абдула

Саудитска Арабия

Уебстър наблюдаваше кадрите от уличните сражения из целия град. Нови боеве избухваха по границата и се лееше все повече кръв.

— Изглежда войната ви всеки момент ще избухне, господин вицепрезидент. — Вики се приближи до него. Очите й горяха от възбуда. Слушалката с микрофона стигаше до устата й и тя си водеше бележки с една ръка на джобния компютър.