Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Клийна не му обърна внимание, защото и последната електронна ключалка се предаде. Като сдържаше дъха си, тя сложи ръка на вратата и я бутна.

Вратата се отвори и Клийна поведе монасите по стъпалата.

Лурдс се уплаши, когато осъзна напълно в каква опасност се намира. Не беше сигурен дали Уебстър ще различи свитъците, но явно имаше нещо, което ги свързва.

— Няма да позволя да ме разиграват — изрева Уебстър.

— Ще наредя да убият момичето. — Извади телефона от джоба си.

— Добре. — Лурдс си свали шапката, както беше с вързани ръце, и бръкна вътре. Извади от подплатата найлоновия плик със Свитъка на радостта. Беше удивен, че документ, който имаше силата да спаси света, може да се побере в шапката му.

Уебстър се приближи и протегна ръка, но нещо сякаш го възпря. Той махна на Екарт и нареди:

— Вземи го!

Екарт дръпна Свитъка от вързаните ръце на Лурдс.

— Искате ли да го проверите?

— Не. — Уебстър изтри ръце в панталоните си. — Не. Това е Свитъкът. Просто го пази.

Екарт пъхна документа в якето си.

— Е, професор Лурдс — рече Уебстър, — добре дошли на свършека на света такъв, какъвто го познавате. През следващите няколко минути ходът на човешката история драматично ще се промени. — Той погледна към Екарт. — Доведи го. — После се отправи към съседната стая.

Грубата ръка на Екарт хвана Лурдс за врата и той трябваше да последва Уебстър.

Съседната стая имаше вид на същински пъкъл. Стените бяха омазани с кръв, а по изящната ламперия имаше дупки от куршуми. На пода имаше половин дузина трупове.

Уебстър махна театрално.

— Достатъчно убедително ли ти изглежда? — Ритна едно от телата. — По улиците има много хора, които чакат да станат жертви.

Без да вярва на очите си, Лурдс огледа останалите хора в стаята. Никой не изглеждаше изненадан или ужасен. Не знаеше дали е заради уменията на Луцифер, или пък бяха инвестирали толкова много в изхода на машинациите му, че не ги беше грижа.

Уебстър се пресегна, топна пръсти в топлата кръв на един от мъртъвците и внимателно я размаза по лицето си. Усмихна се като дете в нощта на Вси светии.

— Ефектно, нали? И всички ще повярват, че това е моята кръв.

Лурдс не каза нищо.

— Хайде, професоре. При всички тези лекции и цялото внимание, няма как да не си развил чувство за театралност.

— Към това не бих могъл да развия нищо друго, освен отвращение — отвърна Лурдс.

Уебстър се изсмя и намаза с кръв опакото на едната си ръка.

— Дяволът е в подробностите, професоре. Не си ли чувал тази приказка?

Лурдс замълча.

— Сега трябва да отправя молба. И то такава, че да докара американски военни части в тази страна, по невиждан досега начин, и то абсолютно неприемлив за принц Халид и за целия Близък изток — Уебстър кимна към една жена. — Да го направим!

Телевизионен екип се приближи към Уебстър и светлините се включиха.

Лурдс наблюдаваше мълчаливо и се надяваше, че Клийна и Йоаким са някъде наблизо.

— Вътре съм.

Клийна стоеше пред вратата на стълбището и гледаше надолу по коридора. Охраната стоеше на пост.

— Добре, сега ми намери Лурдс. — Държеше пистолета си с две ръце.

— Намерих го — отвърна Севки. — През две стаи. Хей, по телевизията прекъснаха за специално обръщение на живо от вицепрезидент Уебстър.

Клийна влезе през вратата, вдигна пистолета и застреля първия мъж в лицето, преди той да вдигне пушката си. Йоаким и монасите я последваха.

— Сънародници мои — каза сладкодумно Уебстър пред микрофона, — обръщам се към вас в тежък момент. Както знаете, дойдох в Саудитска Арабия на миротворческа мисия. За съжаление нещата се развиха зле и не успях да постигна това, на което се надявах.

Лурдс стисна зъби и преглътна с мъка.

— Сега се намирам в опасност, от която се надявам да ви спася — продължи Уебстър. — Неколкократно опитах да преговарям за прекратяване на огъня, но се озовах в безизходица. — Той размаха ръце, за да покаже труповете наоколо. — Както виждате, няколко души от спецотрядите платиха с живота си, за да ми помогнат.

Лурдс се огледа и с изненада откри, че неколцина от журналистите плачат. Сигурен беше, че не познават никого от мъртъвците.

— В този момент — продължи Уебстър — не ми остава друго, освен да помоля президента да издаде заповед…

Вратата се отвори с трясък и Клийна, Йоаким и останалите монаси влетяха в стаята. Автоматична стрелба изпълни помещението. Лурдс се хвърли на пода и Екарт направи същото.

Три куршума се забиха в гърдите на Уебстър. Изненадан, той погледна надолу и видя кръв да избива през ризата му.