Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Уебстър се приближи до Спайдър.

— Кой е в хеликоптерите?

Спайдър се усмихна лукаво.

— Каубоите са от „Карнахан Ойл“. Същата дружинка, която разреши трудовия спор в онези западноафрикански компании преди години.

Уебстър си спомняше историята. „Карнахан Ойл“ бяха известни с това, че мачкаха здраво страните от Третия свят, с които правеха бизнес.

В Африка петролният бизнес обикновено се съпровождаше от рязане на гърла. Щом се откриеше петрол, политиците — или кралят — се бореха да натрупат колкото се може повече пари. Като през цялото време обещаваха да разпределят богатството. Когато средният гражданин забележеше, че богатството не се разпределя, обикновено се вдигаше на бунт. Тогава кралят, или политиците, викаха военните да се оправят с безредиците и да започнат отново изпомпването на петрола. Проблемите започваха, когато военните решаваха, че те поемат всички рискове, а не им се плаща достатъчно. Тогава ставаше военен преврат и на мястото на краля, или на политиците, идваше военен диктатор, който разпределяше богатството между войниците си.

По време на източноафриканските размирици „Карнахан Ойл“ изпрати отрядите си за бързо реагиране, за жалост не успяха да спасят краля и застреляха диктатора в тронната зала. Сложиха свой човек начело, разпределиха малко повече от богатствата между гражданите и отрязаха посредника.

Почти за една нощ парадигмата за правене на петролен бизнес в Западна Африка се промени. Голямата част от печалбата вече не отиваше за страната източник на петрола. Отиваше при онези, които можеха да го изкарат.

В другия край на стаята Тристан Хамилтън се радваше на пристигащите хеликоптери.

— Елиът — каза президентът по телефона.

— Тук съм, Майк. Както разбираш, проблемите се увеличават.

— Трябва да се махнеш оттам — отвърна Уегънър. — Щом се разбере, че американците са дошли и вършат такива неща, саудитци и шиитите ще отвърнат на удара.

— Трябва да намерим начин да върнем всички американци у дома.

— Добре — отвърна Уегънър. — Ще говоря с Пентагона и ще видя какво могат да организират. Пази се, докато не ти се обадя, чуваш ли ме?

— Чувам те. Ще се пазя. — Уебстър премести поглед от телевизора към стъклената стена и улови потрепващото си отражение сред пожарищата, които горяха из града. — Ще се справим, Майк, ще видиш.

Президентът прекъсна линията и Уебстър прибра сателитния телефон в джоба си.

Вики използва дистанционното, за да превключи каналите на телевизора. Щом пусна отново на нейния, явно се успокои. Хората й бяха навлезли по-навътре в сблъсъка на петролното поле от репортерите на „Дабълю Ен Ен Нюз“. Уебстър нямаше да се изненада, ако още някой загинеше. Сигурен беше, че Вики Деанджело разчита на това.

— Президентът ли беше? — попита тя. Не пропускаше нищо, особено когато беше превъзбудена.

— Да.

— Иска да те измъкне оттук.

— Да, иска.

— Но ти няма да тръгнеш? — Тя го погледна.

— Ти си в новинарския бизнес. Ще ми кажеш ли как би представила новина за вицепрезидента на Съединените щати, който бяга от страната, докато стотици негови сънародници остават, с опасност за живота?

Усмивката й беше достатъчно студена, за да украси морга.

— Казано честно, господин вицепрезидент, ще ви разпъна на кръст.

— Това е особено мъчителна смърт.

— Значи оставаш тук.

— Ти как би се почувствала, ако те зарежа?

— Ще те разпъна два пъти.

Уебстър се усмихна.

— Трябва да призная, че съм малко ядосана от нежеланието ти да бъдеш спасен.

— Защо?

— Защото, ако спасят теб, ще спасят и мен. Изглежда много егоистично да решиш, че всички можем да умрем тук.

— Няма да умрем тук.

— Откъде знаеш?

— Знам.

Вики го изгледа, в погледа й се появиха разбиране и подозрение.

— Уегънър ще го направи, нали? Ще се опита да ни измъкне оттук.

— Ще ме цитираш ли?

— Не.

— Тогава, да. Ще се опита да ни измъкне оттук.

— Кога?

— Скоро.

Вики се обърна назад и погледна през прозореца към горящия град.

— Дано не закъснее!

Уебстър я прегърна и я привлече към себе си. Колкото и да се преструваше, че е капитан на собствената си съдба, Вики Деанджело живееше в страх. Всички на планетата живееха така.

Разбира се, те не знаеха какво означава истински страх. Но когато му дойдеше времето, ако не се присъединяха към Уебстър, той възнамеряваше да им покаже.

В този миг леденостудена стрела прониза сърцето на Уебстър. Той се олюля за миг и за малко не падна. Насили се да остане на крака и усещането отмина.