Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Водата изми надписа и го направи по-лесен за четене, но сенките заблуждаваха, дори и след като Лурдс подсуши мястото с ръкава на ризата си.

Извади бележника от раницата си, сложи една страница върху надписа и направи натривка. Резултатът беше по-ясен. Той вдигна страницата и Йоаким насочи фенера си към нея.

— Можете ли да я прочетете? — попита Йоаким.

— Мога — отвърна Лурдс. — Същият език, на който е и свитъкът. — Направи превода наум, после го прочете на глас. — „Обърни се към господ за отговорите, които търсиш“.

Йоаким насочи лъча към тавана. Той беше покрит с паяжини.

Лурдс прибра бележника си и се изправи. Свали си ризата и я размаха нагоре, за да обере паяжините.

Едва различи надписа върху един от камъните, но знаеше какво гласи той.

Проходът на знаменията.

Проходът на знаменията

Подземието на „Света София“

Истанбул, Турция

24 март 2010

Йоаким и останалите монаси хванаха Лурдс за краката и го вдигнаха към тавана. Той се олюля, но възвърна равновесието си и с лекота се изправи нагоре. Подпря се с една ръка на тавана, а с другата опипа надписа.

— Бихте ли побързали, професор Лурдс — подканиха го монасите.

— О, съжалявам! — Лурдс искаше да направи натривка на издълбаните в камъка букви, но явно беше невъзможно в момента. Помъчи се да открие отключващия механизъм.

Входът личеше по малките пукнатини, които го ограждаха. През отвора едва можеше да се провре голям мъж. Йоаким и монасите напрягаха сили, за да го удържат, когато той откри как се отваря.

Нещо изщрака в каменната врата.

Лурдс реши, че капакът се отваря навън, и се беше приготвил за целта. Но той не помръдна от мястото си.

Лурдс внимателно го бутна нагоре. Беше тежък, но се плъзна настрани и се стовари с трясък върху горния етаж. От ехото Лурдс разбра, че помещението отгоре е доста просторно.

— Слезте — рече Йоаким. — Да се прегрупираме и да помислим за следващия…

Обзет от любопитство, Лурдс хвърли фенера си през отвора и се хвана за ръбовете с две ръце. Присви колене и се отблъсна от Йоаким и останалите монаси. Те се олюляха и паднаха на земята.

Йоаким се развика и скочи на крака.

Лурдс дори не понечи да се извини. Не се беше засилил достатъчно, за да се провре през отвора, но почти успя. Набра се отново, провря се нагоре и се вмъкна в скрития проход.

Задъхан от усилието и почти разтреперан от вълнение, той вдигна фенера и зашари с лъча из помещението. Проходът беше тесен и се простираше между две ниски стени, върху които имаше красиви мозайки.

— Лурдс! — изрева Йоаким. — Слезте долу!

Лурдс не можеше да слезе. Възхищението му беше пълно. Прокара лъча на фенера върху мозайките и видя образи от Стария завет. На една мозайка господ създаваше човек. На друга господ пропъждаше ангел от небето. Трета показваше ангел с горящ меч, който прогонваше Адам и Ева от Райската градина.

Още един лъч се присъедини към този на Лурдс, докато той вървеше в прохода. Почти не забеляза, че Йоаким е зад гърба му. Монахът беше поразен от видяното.

Появи се Олимпия, следвана от Клийна, а накрая влязоха и монасите. Проходът едва ги побра.

— Мили боже! — прошепна Олимпия. Гласът й отекна в затвореното пространство. — Колко са красиви!

— Нещо повече — рече й Лурдс, — те са история. — Пресегна се и докосна мозайка на Ноевия ковчег, носещ се през бурно море.

— Те са от Светото писание — рече Йоаким. — Не са само история.

Лурдс не понечи да спори. Беше погълнат от гледката.

— Можеш с години да изучаваш всичко, което е в този проход — рече Олимпия. — Темата. Художниците. Използваната техника.

— Не за това сме дошли — обади се Клийна. Явно не беше възхитена от историята наоколо.

— Права е — рече Йоаким. — Къде е Свитъкът на радостта?

Лурдс се разбърза.

— Свитъкът не споменава точното място, но в него се казва, че отговорите са тук.

Тунелът свършваше малко по-напред. Лурдс освети с фенера тясно помещение и видя още мозайки по стените му.

— Има свещи. — Олимпия освети с фенера си железните свещници от двете страни на входа.

Лурдс неохотно отклони вниманието си от мозайките и извади запалката си. Условията в прохода бяха останали почти непроменени в продължение на стотиците и дори хиляди години, през които свещите бяха стояли в свещниците.

За миг, докато държеше пламъка към фитила, Лурдс си помисли, че няма да се запалят. Но усуканите нишки бавно приеха пламъка и се уголемиха в златни ореоли, които прогониха мрака. Олимпия запали свещта от другата страна на входа. Йоаким и монасите влязоха в помещението и запалиха останалите свещи.