Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Когато приключиха, мозайките заискриха от стената и мирисът на горяща лой подразни ноздрите на Лурдс.

Четирите мозайки показваха различни образи, но бяха с еднакви бели ръбове, които се открояваха върху каменните стени.

Първата мозайка показваше цистерна с потопена във водата обърната наопаки глава на Медуза.

— Това е Цистерната на базиликата — рече Олимпия.

Лурдс кимна. Щом върху мозайката беше изобразена главата на Медуза, не можеше да бъде друго. Отдолу имаше надпис, направен с мънички ярки камъчета.

— Какво пише? — попита Йоаким.

— „Когато главата на чудовището се изправи, ще видиш първото знамение на наближаващия Апокалипсис. Само Свитъкът на радостта може да спре лъжите на Лукавия. Пътуването ти започва тук“.

Лурдс отвори раницата си и извади цифровия си фотоапарат. Направи няколко снимки на цялата мозайка и си записа нещо в бележника. После се премести на втората.

Втората мозайка показваше църква с купол. В църквата — ясната фигура на Исус, с ореол на главата, почиващ в мир.

— Кое е това място? — попита Клийна.

— Голгота — отвърна Лурдс.

— Там, където е бил разпнат и погребан Исус — обясни Йоаким. — В стария град на Йерусалим.

— Там бил пазен истинският кръст известно време — добави Олимпия. — Майката на Константин, Елена, наредила на епископа на Йерусалим да издигне на мястото църква. Щом била построена, започнали християнските поклонения. За жалост църквата била център на вълнения дълго време. Части от истинския кръст били изгубени при мюсюлманското нашествие през десети век. Тарик ал Хаким, един от халифите, сравнил църквата със земята в израз на протест срещу християнските пилигрими.

— Неприятната страна на туризма — вметна Лурдс. — Синът на Ал Хаким, Али аз Захир, се съгласил Константин VIII да построи отново църквата, но чак когато дошли кръстоносците, църквата била възстановена изцяло. Оттогава е разрушавана безброй пъти.

— Този надпис изглежда различен от първия — отбеляза Олимпия.

— Така е. — Лурдс записа в бележника си превода. — „Двама братя ще си обявят война, вярващи и двамата в нов пророк, който ще се роди на света, и ще се бият за завръщането на сина ми“.

— Единственият нов пророк, роден след Исус, е Мохамед — рече Олимпия.

— Ако решиш да вярваш на Корана — отвърна Йоаким кисело.

— Също ценен исторически документ — каза Лурдс. — Но предполагам, че тук става дума за Мохамед. — Кимна към мозайката. — Има още и то гласи: „Когато сянката на истинския кръст се върне в храма на нашия спасител, ще знаеш, че краят на дните е близо“.

— Как сянката на истинския кръст ще се върне в Църквата на Божи гроб? — попита Олимпия. — Истинският кръст е бил унищожен и загубен завинаги.

— Не знам — отвърна Лурдс. — Само чета написаното. — Премести се на третата мозайка.

— Това изглежда като второ изображение на Църквата на Божи гроб — обади се Клийна. — Само че тук има ридаеща жена.

— Не просто жена — поправи я Йоаким, — а Мария, майката на Исус. — Над главата на Мария също имаше ореол.

— Новойерусалимската църква — отвърна Лурдс. — Бил съм там. Имат страхотна сбирка от гръцки и славянски ръкописи. Патриарх Никон, Никита Минин, принадлежал към руската православна църква. Като седми патриарх той провел редица реформи. За жалост те накрая разцепили църквата и му коствали благоразположението на цар Алексей, който дотогава му бил най-добър приятел и източник на финансиране.

— Новойерусалимската църква била превърната в манастир — допълни Йоаким.

Лурдс кимна.

— Това станало през 1990 г. За известно време била напълно затворена. Много от ценностите и иконите изчезнали, но запазили статуята на Дева Мария.

— Какво казва този надпис? — попита Олимпия.

— „Голям приятел на църквата ще падне, но не преди да събуди отглас в последния дом на нашия блажен спасител. Когато статуята на блажената майка заплаче, ще знаеш, че краят на света наближава“.

— Не звучи много обнадеждаващо, а? — попита Клийна.

— Нямаше да ни пратят тук, ако не можем нищо да направим — заяви Йоаким. — Дошли сме с цел на това място.

На четвъртата мозайка имаше портокалови дръвчета около фонтан. В дъното се виждаше храм, но с ислямска архитектура, а не византийска или готическа. Лурдс познаваше дългата и интересна история на църквата, защото беше учил там известно време.

— Тази църква — предполагам, че е църква — не прилича на останалите две — каза Клийна.