Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

В момента офисите се даваха под наем. Лурдс не знаеше дали Йоаким се беше разбрал със собствениците или просто са се самонастанили. В крайна сметка нямаше голямо значение. Нямаше — не можеха — да останат дълго.

Освежен от душа, Лурдс помогна на Олимпия да приготви закуска от хляб, пресни плодове, сирена и наденички, които беше купила от пазара. После излязоха на балкона с кана тъмно турско кафе.

През последните дни някой — и Лурдс подозираше, че това бе Олимпия — беше донесъл стара маса и пет различни стола на малкия балкон с изглед към морето.

— Изненадана съм, че кучето ти пазач не се е появило още — каза Олимпия.

Лурдс се загледа във водата и крайбрежните ресторанти.

— Не смяташ ли, че си малко несправедлива към нея?

— Тя насила се вмъкна в групата ни.

— Може би.

— И то само защото провали първоначалното отвличане за Кайин и хората му.

— Доколкото си спомням, тя ме спаси от Кайин.

— Чак след като те отведе при него.

Лурдс не можеше да го оспори.

Намаза хлебчето с масло и го изяде замислено. Умът му още вреше от всички символи, които беше изучил през последните няколко дни. На няколко пъти му се беше сторило, че добиват смисъл, после смисълът му се изплъзваше.

— Малкото приятелче в ухото й също е проблем — отвърна Олимпия. — Откъде да знаем дали можем да му имаме доверие?

— Откъде знаеш, че е мъж?

Олимпия го изгледа.

— Моля те. Личи си по държанието й. Повярвай ми.

— Добре, вярвам ти.

Олимпия вдигна подноса, приборите и чашата и излезе, без нито дума повече.

Лурдс въздъхна уморено. Явно имаше два езика, които в момента не разбираше. Отпи от кафето си и долови раздвижване с периферното си зрение. Първоначално си помисли, че Олимпия се връща, но се оказа Клийна.

Младата жена имаше само две препечени филийки, грозде и парче пъпеш в чинията. Червената й коса беше хваната на опашка.

— Възнамерявате ли да ходите някъде през следващия един час? — попита тя.

— Не възнамерявам. Защо?

— Трябва да изпълня една поръчка.

Подозрение помрачи мислите му и той разбра, че го е прочела върху лицето му.

Клийна се усмихна и вдигна вежди.

— Нямате ли ми доверие?

— Имам ти — отвърна й Лурдс. — Доколкото мога.

— Толкова, колкото и на гаджето ви?

— Тя не ми е…

— Може друг да не е забелязал, че се измъкнахте заедно от душа преди броени минути, но аз ви видях. — Отхапа от пъпеша и сок се стече по брадичката й.

— В интерес на истината, мисля, че само аз ти вярвам.

— Сигурно. — Клийна погледна бележките, които стояха до чинията му. — Още ли не сте разгадали свитъка?

— Не, не съм.

— Вярвам във вас — отвърна простичко тя.

— Каква е поръчката ти? — Лурдс отхапа парче от пъпеша и усети сладостта му.

— Трябва да отида някъде.

— Къде?

Клийна тъжно му се усмихна:

— Изчерпа ли ви се доверието, професоре?

— Явно е станало дефицитна стока напоследък. От четири дни си с нас, но си най-мълчаливата от всички.

— Аз съм затворен човек.

— Затворените хора не налагат приятелството си на другите, като им опират пистолет в челото.

Клийна се усмихна.

— Трябва да признаете, че е много по-ефективно и дава по-бързи резултати.

— Предпочитам хората, които правят нещата по бавния начин.

— Невинаги има време.

— Искаш много, а даваш съвсем малко.

— Може би ви давам повече, отколкото подозирате.

Лурдс си пое дълбоко дъх.

— Стигаме до критичен момент в нашето партньорство. Явно имаме трудности с доверието, така че може би е време ти да започнеш да ми се доверяваш.

— Забравяте ли срещу кого сте изправен, професоре? Преследва ви армия от призраци, като съдя от „привиденията“, които бродят от Ирак. От друга страна, ви преследват Кайин и неговите хора. После идват и монасите.

— Те са на моя страна.

— За момента. Но не забравяйте: те не ви казаха всичко в началото. Гаджето ви — също. Според моята вяра спестяването на истината още се смята за лъжа. Щом като няма да вярвате на мен, направете си услуга и не вярвайте и на тях.

Преди Лурдс да успее да отговори, тя вдигна чинията си и кафената чаша и излезе. Той стоеше на сянка в прохладната утрин и я гледаше как се отдалечава. Не знаеше дали да се страхува от нея или за нея.

— Къде да спра, госпожице?

Клийна откъсна поглед от морето и огледа редицата магазини и барове от лявата страна на улицата. На доковете имаше круизери и туристите се вихреха наоколо с пълна сила. Амбулантните търговци хвалеха стоката си от входове и колички. Из уличките имаше малки сергии под чергила.