Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Риташе футбол от малък. Още играеше в университетския отбор и се включваше в сборни мачове, когато имаше възможност. Беше във форма и беше бърз. Надигна се на колене, успя да се изправи и удари тавата си в покрива с такава сила, че за малко да изгуби съзнание.

Не беше точно според плана, но все пак бе нещо.

— Какво си мислиш, че правиш, слабако? — извика здравенякът и се пресегна към него.

Зареден с адреналин и действащ инстинктивно, Лурдс заби лакът в огромната му мутра.

Надяваше се да го нокаутира, но ударът успя единствено да откъсне още едно парче от наръфаното му ухо.

Като изрева от болка, здравенякът се хвана за главата и халоса с оръжието си Лурдс по челото.

При удара пистолетът гръмна и Лурдс политна назад, замаян от болка.

Половината глава на шофьора бе отнесена от изстрела. Разбитото стъкло беше покрито с кръв. Мъртвият затисна волана и клаксонът зави. Джипът се понесе бясно и неуправляемо напред.

Квартал Йешилкьой

Истанбул, Турция

15 март 2010

Лурдс се хвърли към волана и заби пулсиращия си лакът в главата на мъжа на предната седалка. Ръцете му се плъзгаха по окървавения волан и той с нарастващ ужас видя, че джипът се носи с бясна скорост към едно кафене на открито.

Клиентите се пръснаха, подплашени от пронизителния звук на клаксона, който мъртвецът продължаваше да натиска с глава.

Предпазен колан прелетя над главата на Лурдс и притисна гърлото му. Натискът беше задушаващ и той си помисли, че някой се опитва да го убие.

— Откажете се, професоре — извика Кристин в ухото му. — Проклетата кола е неуправляема.

Лурдс се предаде пред задушаващия го колан, политна назад и се приземи в скута на младата жена. При други обстоятелства, щеше да се радва да е на това място. За частица от секундата усети женствените й извивки, докато тя се завърташе и препасваше предпазния колан през гърдите му.

Лурдс не можеше да повярва. След това нямаше време за мислене, защото коланът го стегна през гърдите, жената обви ръце около него и зарови лице в гърба му, а джипът заора през празните маси и столове.

Нещо твърдо притискаше слабините му. Видя, че пистолетът на Кристин лежи в скута му, но преди да успее да го сграбчи, джипът се удари в стената на кафенето.

Дясната страна на колата се смачка и окървавеното предно стъкло се пръсна на хиляди проблясващи стъкълца, които рикошираха в купето. Джипът се оттласна от стената и се килна назад към оживената улица. Лурдс усети силата на удара с цялото си тяло.

Но колата продължи да се движи.

Щом се изтърколи обратно на улицата, един товарен камион я удари от лявата страна. Нова болка.

Все още беше жив, щом го болеше.

Смачканата страна на джипа увисна и на Лурдс му се стори, че усеща как предното колело се търкулва встрани. Джипът се обърна пред камиона като покорно куче пред господаря си.

Лурдс опря ръце в тавана, но двамата с Кристин полетяха към другия край на колата.

Лурдс усети как коланът се впива в него, увисна и с ужас видя как дясната страна на лицето на здравеняка бива отнесена от грубата настилка пред счупеното стъкло, докато джипът се плъзгаше по паважа.

Мъжът закрещя от болка, но виковете му бързо затихнаха.

Колата продължаваше да се носи надолу по улицата. Лурдс се мъчеше да стои настрани от огромното туловище на здравеняка. Страхуваше се, че и той ще последва участта му.

Тогава джипът и товарният камион спряха, но ужасното стържене на метал и виковете продължаваха да отекват в главата на Лурдс.

— Ставай! — нареди Кристин.

Лурдс не помръдна.

— Пистолетът ти е върху чатала ми.

Кристин взе пистолета и повтори:

— Ставай!

Лурдс опита, но коланът го стягаше плътно и той не можеше да се освободи.

— Не мога. Коланът.

В ръката на младата жена проблесна боен нож. Острието разряза колана като масло.

Ножът ужаси Лурдс дори повече от пистолета.

Отпускането на колана го завари неподготвен и той се стовари върху окървавеното тяло на здравеняка. Кристин падна върху него, после се претърколи, като в бързината го изрита в главата, и се изправи. Прибра ножа в джоба си, пъхна пистолета в колана си и насочи вниманието си към потрошената врата, която се намираше над главата й.

Лурдс усети позната гадна сладникава миризма и попита:

— Мирише ли ти на бензин?

— Да.

Мокрото петно под трупа на здравеняка се уголемяваше. Лурдс колебливо го докосна и подуши пръста си. Със сигурност беше бензин. Миризмата беше по-силна дори от вонята на кръв и смърт.