Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

На екрана някой от колата стреляше с автоматичен пистолет. Двама от преследвачите бяха повалени, както и шепа невинни очевидци.

Доусън отново изруга. Похитителите на Лурдс, които и да бяха те, бяха не по-малко решени от него да отвлекат и задържат шофьора.

— Продължавайте да търсите — отсече Доусън. — Трябва да се е добрала до Лурдс някъде по пътя към Истанбул. Иначе щяха да го отмъкнат много по-рано. Щеше да е полезно, ако знаеше защо всички искат професора. — Ако тези хора имаха отряд в Бостън, жената нямаше да отвлича Лурдс сама. Върни пак мястото, където се справя с него. Където го сграбчва за ръката и го принуждава да я последва.

Нов прозорец се отвори на екрана и записът със схватката го изпълни.

— Увеличи го — нареди Доусън.

Картината стана по-голяма.

Доусън веднага разпозна хватката.

— Тя владее бойни изкуства. Освен това не се оглежда за полиция, което ме кара да мисля, че поне в Турция не я издирват. Добре действа при близък контакт. Желязна е под обстрел. Хайде, хора, търсете я в списък за издирване някъде. Някой толкова добър, при това жена… не може да е толкова трудно да я откриете. Трябва да е професионалистка.

На екрана двамата преследвачи на земята не помръдваха. Панталоните и ризите им бяха целите в кръв.

„Идиоти! — помисли си Доусън. — Нямат дори бронежилетки“. Разбира се, никой не очакваше това да се случи. Трябваше да е просто отвличане, а не престрелка. Загледа се в джипа, който потегли надолу по улицата.

— Можеш ли да изкараш регистрационния номер? — попита Доусън.

— Да, сър.

Отвори се нов прозорец на екрана — с изображение на задницата на колата. Увеличиха го, докато не се видя номерът.

— На кого е колата? — попита Доусън.

— Проверяваме в момента, сър.

Доусън закрачи из стаята. Беше бесен. Понечи да извади мобилния телефон от джоба на ризата си, но устоя на порива да види дали шефът му е звънял. Телефонът беше на вибрация, така че само той щеше да разбере, когато някой го търси.

Не го извади. Щеше да разбере, ако беше звънял.

— Джипът е регистриран на куриерска служба в Истанбул — обади се един от техниците. — „Стрейт Месинджърс“. Намират се близо до моста Галата в квартал Еминьоню.

Доусън не знаеше къде се намира Галата, нито колко квартала има в Истанбул. Хората му щяха да открият фирмата.

Продължи да крачи, като обмисляше възможностите си. Нямаше да се паникьоса. Наставникът му не го беше избрал, защото блокира в напрегнати ситуации.

— Дай адреса на червения отряд — нареди Доусън. — Ако колата не е открадната и тези хора са отвлекли Лурдс, може да го заведат там. А ако не са те, някой все пак може да знае къде се намира професорът. Кажи им да ми намерят Лурдс или някой, който знае къде е.

— Да, сър.

Доусън сърдито впи поглед в образите на жената, мъртвите мъже и джипа. Изоставаше в гонитбата, но още беше в играта.

Телефонът завибрира над сърцето му и той бързо го извади:

— Да, сър.

— Джими — рече ласкавият изискан глас. — Седя в кабинета си и гледам новините, нахвърлям си бележки за предстоящата близкоизточна конференция. По „Си Ен Ен“ току-що излъчиха шокиращ репортаж, че професор Томас Лурдс е бил замесен в престрелка на международно летище „Ататюрк“.

— Да, сър. Следим внимателно положението.

— Никъде в биографията на професор Лурдс не виждам да има военно обучение или връзки с турската армия. Или с някоя друга армия.

— Не, сър, но е бил скаут.

— Това би му било от полза, ако трябва да запали огън, да определи накъде е север или да преведе някого през улицата.

— Някои скаути се учат да стрелят, сър.

— Съвсем сигурен съм, че подобни умения не биха позволили на професор Лурдс да избяга от хората, които си изпратил подир него.

— Лицето на Доусън пламна.

— Не, сър.

— Не би изпратил някой, който би го атакувал грубо и директно. От излъченото по „Си Ен Ен“ излиза, че има много ранени и вероятно загинали на летището. — Думите на мъжа бяха укорителни, но гласът му остана спокоен. — Накратко, това е международен инцидент. Такъв ли беше планът ти?

— Не, сър. Това не беше планът. Забъркана е трета страна, за която не знаехме, че е в играта. Нещата ескалираха, когато те отвлякоха Лурдс, преди да успеем да се доберем до него. Опитахме да си го върнем. Стрелците не могат да бъдат проследени до Управлението или до вашия кабинет.

— Радвам се да го чуя, Джими. Това е добре. Но по всичко изглежда, че си загубил професор Лурдс.

Доусън беше втренчил поглед в огледалото за обратно виждане на джипа на екрана.