Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Под нас има бензин — рече той.

— Ударът е пробил резервоара. Помогни ми с вратата.

— Не! Трябва ни само една искра, дори от удар по запецнала врата, и ще изгорим живи.

— Да не мислиш, че е по-добре да седим тук, професоре? Не разбра ли, че има и по-лоши неща от огъня?

Лурдс замълча, но всъщност смяташе, че да изчакат помощ е невероятно разумна идея.

— Стани и ми помогни! — нареди Кристин. — Дори полицията да дойде да ни спаси, не съм сигурна, че искам да отговарям на въпросите им. Турските затвори не са удобни. И то само ако полицията дойде, преди да са пристигнали още от онези мъже на летището.

— Не знаеш дали има още. — Но беше права. Мисълта да изчакат все по-малко му се нравеше.

— Стреляха по нас на обществено място. Покосиха цивилни. Наистина ли мислиш, че са изпратили само един отряд?

— Осланям се на опита ти. — Лурдс се измъкна изпод нея и се сви върху трупа. Да се покатериш върху тяло на мъртвец си беше опасна работа.

Няколко души се приближиха до джипа. Лурдс ги видя през разбитото предно стъкло. Сочеха мъртвеца и окървавеното купе, но останаха на разстояние.

Кристин издърпа пистолета си и го размаха през счупеното стъкло. Малцината зяпачи отстъпиха назад, но това явно не я задоволи и тя стреля два пъти във въздуха. Една от месинговите гилзи падна върху ризата на Лурдс и го изгори, преди да успее да я изтръска. Молеше се бензиновите пари да не избухнат.

Зяпачите се разбягаха и Лурдс попита Кристин:

— Защо го направи? Само се опитваха да помогнат.

— Защото някой от тези добри самаряни може да стои там с пистолет или нож — отвърна тя. — Ти си ценна стока. Не знам защо тези хора на летището те искаха, но знам, че други ми платиха много пари, за да те заведа при тях.

— Примамка ли беше?

— Казаха ми, че си падаш по млади жени. Ако съдя по начина, по който ми се нахвърли, явно е истина.

Лурдс не можеше да повярва.

— Как съм ти се нахвърлил? Не съм ти се нахвърлял, млада госпожице.

— Сега забеляза разликата в годините ни, така ли? Преди като че ли не те притесняваше.

Лурдс се опита да измисли какво да каже, не можеше да повярва, че в момента спорят за такова нещо. Имаха по-належащи грижи.

— Стоиш насред бензина, професоре — засмя се тя.

— Точно така! Можеше да убиеш и двама ни, като стреля!

— Млъкнете! — Мъжът на предната седалка беше дошъл в съзнание и бе насочил голям пистолет към тях. — Или ще ви убия.

Кристин го изгледа студено и за миг Лурдс беше сигурен, че ще го убие.

— Имаш късмет, че шефът ти ми дължи още пари — каза тя.

Мъжът се поколеба, свали пистолета и избърса кръвта от лицето си.

— Трябва да се махнем оттук.

— Съгласна съм.

Кристин отново насочи вниманието си към заялата врата. Миризмата на бензин се засилваше. Въпреки че идеята да изгори жив хич не му се нравеше, Лурдс й помогна. Този път вратата поддаде със спиращо сърцето стържене на метал.

Но отново не избухнаха в пламъци.

Кристин се хвана за рамката на вратата и се издърпа навън, а Лурдс изскочи след нея.

Стояха върху джипа и гледаха към тълпата, която вече бе на безопасно разстояние. Ризата на Лурдс висеше на парцали, цялото тяло го болеше. Реши, че изглежда като статист във филм за зомбита. Шапката още беше на главата му.

Няколко зяпачи бяха насочили фотоапарати, видеокамери и мобилни телефони към тях.

— Хайде! — извика им мъжът, който се беше проврял през счупеното предно стъкло. Кръвта мокреше дрехите му и се стичаше по ръцете и лицето му. Държеше телефон до ухото си.

— Къде? — попита Кристин.

— Там. — Той посочи близката уличка. — Има кола на другата пресечка.

Лурдс разбра, че сега е моментът да се опита да избяга от похитителите си. Понечи да скочи от колата с надеждата да изчезне в тълпата. Но още щом помръдна, Кристин се пресегна, сграбчи го за глезена и той се просна по очи на земята.

Кристин се приземи пред него с грацията на гимнастичка. Пресегна се и отново приложи върху ръката му убийствената хватка.

— Да не си посмял! — изсъска му тя като на куче, което се готви да дъвче мебелите.

Лурдс се изправи с неохота и тръгна след нея и мъжа с пистолета.

Мъчеше се да не изостава от похитителите си, но му беше трудно да тича. Всичко го болеше, особено извитата ръка. Кристин изглеждаше невредима и се движеше с грацията на танцьорка.

Затичаха се по мръсната уличка. Вратите на дюкяните се затваряха с трясък, щом хората вътре ги видеха целите окървавени да размахват оръжия.