Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Когато стигнаха по средата на улицата, перките на хеликоптер зареваха над главите им. Кристин се хвърли върху Лурдс и той се удари в стената в мига, в който хеликоптерът се показа над тях.

— Скрий се! — изкрещя Кристин на другия мъж, като притискаше Лурдс към стената. Усещането не беше съвсем неприятно. Тялото му откликна мигновено и той се замоли тя да не забележи.

Кристин изруга.

— Какво пиеш? Виагра ли?

— Не, просто обичам жените — отвърна Лурдс. — Но в този случай ми се иска да бях малко по-придирчив. Предпочитам някоя не толкова опасна и по-разумна.

— Ако не те бях отвлякла, вече щеше да си мъртъв.

— А сега ще оцелея ли?

Лицето й се изопна.

— Не е мой проблем. За мен си работа, професоре. Плащат ми, за да те доставя. Това е всичко.

В този миг стрелец на борда на хеликоптера откри огън. Куршуми голям калибър разкъсаха другия похитител и го проснаха на земята.

Кристин изруга и блъсна Лурдс към другия край на уличката.

— Тичай!

Лурдс побягна, покрил ставата си с ръце, сякаш така щеше да се предпази от куршумите. Знаеше, че е напразно, но не можа да ги свали.

Едрокалибрените куршуми се забиваха в уличката и изравяха дупки в каменните стени и плочите. Един седан зави на входа на уличката и се понесе към Лурдс.

„Спасители? — зачуди се той. — Или още убийци“.

Централно разузнавателно управление

Лангли, Вирджиния

Съединени американски щати

15 март 2010

Доусън се разтрепери от вълнение, докато наблюдаваше видеото от уебкамерата върху носа на хеликоптера. Понеже тя показваше само това, което беше отпред, той не виждаше мишените, по които стреляха мъжете в хеликоптера.

— Няма ли още една камера в хеликоптера? — раздразнено попита той.

— Опитвам се да я кача онлайн, сър — отвърна един от техниците.

Видеозаписът от носа на хеликоптера се тресеше бясно и на Доусън почти му се догади. Кръстоса ръце, застана неподвижно и се насили да диша дълбоко, за да не му се завие свят.

Екранът на стената се раздели на две. Лявата страна продължаваше да показва въртящия се бясно пейзаж от покриви, предаван от камерата на хеликоптера. Дясната страна показваше как местни полицейски части си проправят път по задръстените от зяпачи улици.

— Откъде идва сигналът? — попита Доусън.

— „Дабълю Ен Ен Нюз“, сър — отвърна техникът. — „Уърлд Нюз Нетуърк“ имаха живо предаване от района. Предаваха как Брад и Анджелина…

— Кой е репортерът на мястото?

— Името й е Дейвина Уилсън.

Върху малък отрязък от екрана се появи снимка в близък план на красива двайсетинагодишна американка.

— Намерете всичко, което можете, за нея — нареди Доусън.

На улицата полицаите тичаха с извадени оръжия към обърнатия джип. Изглеждаха добре обучени професионалисти. Няколко зяпачи се развикаха и посочиха към уличката, сякаш полицаите не виждаха хеликоптера, надвиснал над главите им. Няколко ченгета хукнаха към алеята.

Доусън изруга. Ако въодушевените картечари на борда на хеликоптера не бяха убили Лурдс, местната полиция можеше да го направи. Най-малкото щяха да го арестуват.

Това нямаше да зарадва вицепрезидента.

— Свържи ме с пилота — нареди Доусън.

— Да, сър.

Доусън оправи ръкавелите си и дръпна сакото си по навик. Падаше си по шитата по поръчка елегантност — неговата броня сред политиците. А и това впечатляваше обикновените хора. Фактът, че пилотът изобщо нямаше да го види, не беше от значение.

Още едно вмъкнато изображение — на мъж, гонещ четирийсетте — се показа върху екрана на стената. Късо подстриганата руса коса контрастираше с тъмната кожа. Очите на мъжа бяха силно сближени, а на лявата му буза имаше дълъг белег от нож.

— Как се казва? — попита Доусън.

— Метерних, сър. Йохан Метерних. Южноафрикански наемник. Намира се в Истанбул, понеже е зачислен към фармацевтична корпорация, изнасяща контрабандно кървави диаманти от родината му.

— Преди използвали ли сме го?

— Да, сър. Три пъти в други операции. Британците и китайците също го ползват. Той е солиден актив. Не задава въпроси, не създава проблеми и още не се е провалял.

Още е жив. Според Доусън това беше най-показателното в биографията на наемника.

— Добре, свържи ме с него.

Почти незабавно се чу бръмченето на главния ротор на хеликоптера, съпровождано от трещенето на автомат.

— Застрашавате пратката ни. — Доусън се опитваше да звучи спокойно.

— Кой се обажда? — попита южноафриканецът.