Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Човекът, който ти пише чековете. Ако пратката ни пострада, не само че няма да ти платя, но ще обявя и награда за главата ти. Разбрахме ли се?

Метерних изруга дрезгаво.

— Пратката няма да пострада. Още е жив и здрав.

Хеликоптерът се наклони и камерата на носа се насочи надолу към уличката. Лурдс и жената тичаха към другия й край, където тъкмо спираше един седан.

Доусън затули микрофона с ръка и погледна към техниците.

— Кой е в колата?

— Проверяваме, сър.

На екрана се отвори нов прозорец с регистрационния номер на колата.

— Регистрирана е в Истанбул, сър.

— Открий на кого е регистрирана тогава! — Доусън изруга и отново насочи вниманието си към суматохата.

— Кой е в колата? — попита Метерних.

— Няма значение — отвърна Доусън. — Пречат ни. Искам пратката.

— Щом не са част от пратката, това улеснява нещата. — Метерних повиши глас. — Разкарайте колата.

На екрана Лурдс спря, когато от задните врати на седана изскочиха мъже.

Хеликоптерът се наклони надясно и отново откри автоматична стрелба. Едрокалибрените куршуми бомбардираха стената до седана. Двама от мъжете до колата отговориха на стрелбата.

— Вече имам достъп до втората камера, сър.

— На екрана. — Доусън се вгледа в новото изображение.

Втората камера, поставена в товарната кабина на хеликоптера, предлагаше поглед напред. Метерних седеше на пилотската седалка, а двама стрелци препречваха товарната врата с тежкокалибрени картечници.

Доусън си пое дълбоко дъх и издиша. Каза си, че операцията ще се развие както трябва. Но нещата не бяха ставали толкова напечени от години. Който и да беше Лурдс, каквото и да представляваше за вицепрезидента, дано да си заслужаваше риска, който всички те поемаха.

Куршумите на мъжете до седана пробиха плексигласовото стъкло на хеликоптера. Метерних изруга яростно и се помъчи да вдигне машината на безопасно разстояние. Хеликоптерът се издигна над един от покривите и улицата изчезна.

— Стъпете на шините — нареди Метерних. — Ще минем право над тях.

Двамата стрелци излязоха от двете страни на товарната кабина и се покатериха на шините. Заеха позиция, докато Метерних правеше завой, за да се приближи отново към седана.

— Искам пратката — изръмжа Доусън. — Невредима.

— Ще ти я доставим — отвърна Метерних. — Млъкни и ни остави да си вършим работата.

Доусън покри микрофона, решен, че Метерних ще получи куршум вместо чек за това. Безочието му, да не говорим за прякото му участие в услугата към вицепрезидента, го правеха излишен.

Когато хеликоптерът зави обратно към уличката, Доусън забеляза две полицейски коли в другия й край. Стомахът му се сви.

Един от наемниците престана да стреля, изрева дрезгаво и посочи задницата на седана. Един от новодошлите беше извадил гранатомет от багажника. Сложи го на рамото си и се прицели, докато Метерних се мъчеше да се издигне от обсега му.

Хеликоптерът се изпълни с пламъци и камерите изключиха.

Квартал Йешилкьой

Истанбул, Турция

15 март 2010

Напълно сащисан, Лурдс наблюдаваше как хеликоптерът се разпада на парчета. Огнени късове хвърчаха във всички посоки. Някои паднаха по покривите, но доста се посипаха по уличката. Експлозиите и ехото от тях бяха оглушителни.

Лурдс бе още на крака само защото не се беше сетил да се хвърли на земята. Доколкото можеше да прецени, все още беше невредим.

Мъжът с гранатомета тъкмо презареждаше, когато завиха сирени. Лурдс се извърна и видя две полицейски коли в другия край на улицата. Горящите отломки от хеликоптера им препречваха пътя.

Лурдс се обърна, хукна към полицаите, вдигна ръце и закрещя:

— Не стреляйте! Не стреляйте!

Вратите на полицейската кола се отвориха и две ченгета коленичиха зад тях с извадени оръжия.

Лурдс повтори молбата си на два различни езика и се канеше да го направи на трети, когато Кристин го повали. Сграбчи го за коленете и той се стовари по лице точно когато полицията откри огън. Куршумите минаха на сантиметри от главата му.

Кристин се плъзна отгоре му и го затисна по очи.

— Да те убият ли искаш?! — изкрещя в ухото му. — Сигурно си готов с предсмъртното желание, — и го перна по тила.

Мъжът с гранатомета стреля отново. Този път снарядът беше предназначен, за полицейската кола. Полицаите едва успяха да отскочат встрани, преди колата да се взриви. Тя политна във въздуха, превъртя се и се стовари като претърколена костенурка. Пламъците я погълнаха.