Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Доусън седна. Уебстър винаги го слагаше от дясната си страна. На Доусън му допадаше усещането да бъде дясната ръка на вицепрезидента. Уебстър много го биваше именно в дребните неща, в незначителните подробности.

— Позволих си волността да поръчам вечеря — рече той. — Дано да нямаш нищо против, но знам, че й двамата сме зле с времето.

— Сигурен съм, че каквото й да сте поръчали, ще бъде чудесно, сър.

Уебстър наля две чаши вино и подаде едната на Доусън.

— Какво ще кажеш да се отървем от белия слон в стаята, Джими — предложи Уебстър. — За да можем да се нахраним спокойно.

— Да, сър. — Напрежението му нарасна.

— Не ми е приятно, че изгубихме професор Томас Лурдс в Истанбул.

— Да, сър.

— Знам, че и на теб не ти е приятно.

— Не, сър. Не искам да ми става навик да ви разочаровам.

Уебстър го потупа по рамото и се усмихна.

— Имам списък с хора, на които мога да разчитам за всичко. Ти си най-отгоре.

— Благодаря, сър.

Уебстър си взе хлебче от покритото панерче в средата на масата, после предложи и на Доусън.

— Не, благодаря, сър.

— Глупости. Трябва да ядеш. Да си пазиш силите. Много работа ни чака, ако искаме да успеем с това.

Доусън си взе хлебче и го остави в малката чиния пред себе си.

Вицепрезидентът намаза своето с масло, после бутна чинията към Доусън.

— Заповядай! Ще изгорим калориите, когато идем заедно на корта за рокетбол.

Доусън намаза хлебчето си.

— Преди колко време изгубихме професор Лурдс, Джими? — попита Уебстър.

Доусън погледна към лаптопа, който беше поставил на масата. Цифрата в горния ляв ъгъл на екрана показваше преди колко време бе изчезнал Лурдс.

— Пет часа и четирийсет и две минути, сър.

Уебстър отхапа от хляба и задъвка замислено.

— Доста време.

— Хората ми го търсят, сър. Използваме всички възможни разузнавателни средства. Включително електронно разузнаване и оперативни сътрудници.

Вицепрезидентът кимна.

— Знам, че имаш добри хора там.

— Ние имаме добри хора там, сър.

— Разбира се. Ние имаме — Уебстър отпи глътка вино. — Всъщност аз съм виновен. Не ти предоставих навреме информацията за Лурдс, за да можеш да направиш всички нужни приготовления.

Това беше още една причина, поради която всички толкова много харесваха Елиът Уебстър. Когато направеше грешка, си признаваше и се стараеше да я поправи.

— Предполагам, че убитите на летището са от нашите?

— Да, сър.

— Ами другите, които загинаха при катастрофата и в уличката? Научи ли нещо за тях?

— Да, сър. — Доусън посочи към куфарчето си. — Ако позволите?

Вицепрезидентът кимна и се пресегна за още едно хлебче.

Доусън извади кодирания компютър и го постави на масата. Отвори го, включи го, вкара паролата си и опря десния си показалец и левия безименен пръст на двата скенера за пръстови отпечатъци. Паролата се променяше на всеки час, а комбинацията от пръсти — два пъти дневно. В началото му беше трудно да влезе в ритъма на промените.

Екранът светна и бързо започна да търси безжична връзка. След като връзката беше установена, отгоре проблесна скрийнсейвърът с червено-жълт надпис ЦРУ СТРОГО СЕКРЕТНО. Но това беше обикновен трик, който да стресне обикновените хакери, ако компютърът попадне в ръцете им.

Доусън натисна няколко клавиша, които затвориха главния диск и отвориха по-малък диск, скрит във файловия регистър на операционната система.

— Не можахме да научим нищо за трима от похитителите на Лурдс, които бяха убити — каза Доусън.

— Това е разочароващо.

— Да, сър. Но жената е друга история. — Доусън отвори нейна снимка.

— Красива е.

— Да, сър.

— Тя е причакала Лурдс на летището?

— Да, сър. Лурдс очевидно има слабост към красиви млади жени, съдейки по това, което успяхме да изровим.

— Млади жени.

— Точно така, сър. Явно противниците ни са били наясно.

— Коя е тя?

Пръстите на Доусън бързо набраха команди на клавиатурата. Още снимки на жената изпълниха екрана. Не бяха много, но достатъчно. На някои се виждаше как говори с хора на улицата. На други седеше в бар.

— Казва се Клийна Маккена.

— Ирландка?

Доусън кимна.

— Баща й Райън Маккена е участвал в Последователи на Ирландската републиканска армия. Отговорен е за много нападения срещу британски военни и полицейски служители. Според някои доклади е убил седем души, според други — тринайсет.

Доусън набра още няколко клавиша и се показаха снимки на жертвите на Маккена.