Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Опасен човек — отбеляза Уебстър. — Но светът се напълни с такива в наши дни. Замесен ли е в това?

— Не, сър. Райън Маккена е убит преди шест години. — Доусън отвори още статии от вестници. — Явно се е забъркал в оръжейна сделка, която се провалила. Китайска улична банда, наречена „Гладните призраци“, заловили Райън и търговеца му. И двамата били убити.

— Щом като не е въвлечен, защо го споменаваш?

— Защото смятам, че можем да се възползваме от слабостта на професор Лурдс.

— Как така?

Доусън се върна на снимката на Клийна Маккена.

— Райън Маккена оставил две дъщери сирачета. Още преди години жена му била убита в дома им, вероятно от полицаи, които искали да отмъстят за убит от Маккена техен колега. Никой не знае дали Маккена действително е убил този полицай, нито дали полицаите са убили жена му. Но независимо от това той преместил дъщерите си в Бостън.

— Лурдс е оттам.

— Да, сър. Клийна била на дванайсет, когато баща й се преместил в Бостън. По-малката й сестра Бриджит била на шест. Явно след това Клийна е завършила гимназия, записала се е да учи в колеж и се е включила в семейния занаят.

— Търговия с оръжие?

— Точно така. ФБР продължават да разследват дейността им. Райън Маккена си е разбирал от работата, много предпазлив човек. Никой не могъл да извади и най-малкото доказателство срещу него.

— До вечерта с китайската банда.

— Да, сър. Трудно е да заличиш доказателство, когато си мъртъв. Клийна била на деветнайсет, когато баща й бил убит. Според докладите на ФБР, които видях, Клийна Маккена е издирвала гангстерите седем месеца. Убила шестнайсет от тях, преди да напуснат града. Не че можем да го докажем.

— Впечатляващо. Явно баща й я е научил на всички тънкости в занаята.

— Да, сър. След като се разправила с убийците на баща си, Клийна напуснала колежа и станала професионален наемник и търговец на оръжие. Оттогава я наемат за доставки — на активи и хора, — както и за убийства.

— Амбициозна млада жена, а?

Доусън кимна.

— Да, сър. И много добре си върши работата. ФБР и бостънската полиция са по следите й от шест години. Дори Интерпол са я набелязали като заподозряна в някои от случаите, по които работят. Никой обаче не е успял да я обвини в нещо.

— Явно е и много предпазлива млада жена — отвърна Уебстър. — Сигурен съм, че правоохранителните органи не са единствената заплаха за нея.

— Така е.

Уебстър наля още вино и се пресегна за поредното хлебче.

— Какво си мислиш, Джими?

— Групировката, която е отвлякла Лурдс, е наела Клийна Маккена да го проследи от Бостън до Истанбул. Пътувала е с фалшив паспорт, но ние знаем коя е. Можем да я открием.

— И да я наемем на свой ред, така ли?

— Или поне да й платим за информацията, с която вероятно разполага за хората, които са я наели да им помогне при отвличането на професор Лурдс.

— Искам да разбера повече за похитителите — рече Уебстър. — И как така са се заинтересували от професор Лурдс по същото време, по което и ние го търсим.

Доусън не изтъкна, че все още не знае защо вицепрезидентът иска да му доведат Лурдс.

— Да, сър.

Уебстър отпи от виното.

— Не искам да ти развалям настроението, Джими, но Клийна Маккена може да не иска да предаде предишните си работодатели. Хора като нея трябва да пазят репутацията си.

Доусън се поколеба. Много политици не обичаха да си цапат ръцете. Вицепрезидент Елиът Уебстър не беше от тях, но не обичаше да го хващат с ръка в буркана за сладки.

— Ако случайно в ума й се въртят някакви остатъци от морални задръжки — рече Доусън, — можем да й напомним, че знаем коя е и в кой колеж учи по-малката й сестра.

— Мислиш ли, че можеш да се свържеш с Клийна?

— Да, сър. Предполагаме, че ще иска да напусне страната. Самоличността, която използваше за прикритие в Истанбул, е разкрита. Местните служби и част от криминалния контингент там ще я търсят. Рано или късно ще отиде при някого, с когото имаме връзка. Така ще я хванем.

— Планът звучи добре, Джими. Виждам само един недостатък.

— Какъв е той, сър?

— Много вероятно е работодателите й да не я пуснат жива. Явно не са от най-доверчивите.

— Да, сър. — Доусън вече беше обмислил подобен развой.

— След като приключим с нея, Джими, според мен и ние трябва да ограничим вероятността от разкрития.

— Разбира се, сър. — Това най-много му харесваше у вицепрезидента. Когато опреше до разузнаване, мислите им се движеха в една и съща посока. — Лично ще се погрижа за това. — Той натисна клавиши на компютъра и жената изчезна от екрана.