Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Но няколко минути по-късно се появи поклащаща се бяла светлина.

Лурдс присви очи срещу нея, защото му се стори много ярка. Поне десетина души се приближаваха към него и той видя много светлини сред тях. Когато бяха достатъчно близо, разпозна младата червенокоса жена. Тя се надвеси над него и попита:

— Сам ли си причини всичко това?

— Столът е виновен — възрази Лурдс. — Не беше сложен както трябва на пода.

— Как ставаш сутрин от леглото, без да си счупиш врата?

Лурдс се мъчеше да запази достойнство, но това беше почти невъзможно в тази поза — легнал по гръб, с пълен мехур, вързан за стола.

— Нищо ми няма, като ставам от леглото. Просто не ме бива да изчезвам като фокусник.

Младата жена кръстоса ръце и го изгледа с пренебрежение.

— Не ставаш за фокусник.

— Благодаря — сухо отвърна Лурдс. Огледа мъжете, които го наобиколиха. — Кои са приятелите ти?

— Работодатели.

Лурдс се опита да свие рамене, но въжетата не му позволяваха.

— Наречи ги както искаш.

— Голям си досадник, да знаеш.

— Така се говори. Но след като ме отвлякоха, стреляха по мен и за малко не ме взривиха, смятам, че поведението ми е напълно разбираемо. — Внимаваше да не издаде страха си. — Какво следва?

— Сега, професор Лурдс, ще видим дали ще оправдаете славата си — рече един от мъжете.

Лурдс го изгледа, беше сигурен, че никога не го е виждал.

— Знаете кой съм?

Мъжът го наблюдаваше със студен пронизителен поглед.

— Знам, но това не означава, че вие сте човекът, когото търся.

„Ако не съм, сте си направили доста труд за нищо“, помисли си Лурдс. Така би отговорил някой герой от роман или филм. Но не вървеше да го кажеш, докато лежиш по гръб, вързан за стола. Май беше по-добре да си държи устата затворена.

Мъжът се извърна и махна към него.

— Вдигнете го.

Двама мъже сграбчиха стола и изправиха Лурдс. Разклащането не се отрази никак добре на бъбреците му.

— Мога ли да привлека вниманието ви към нещо важно — рече Лурдс. — Вързан съм от доста време за стола. Има ли тоалетна наблизо?

Водачът на групата каза нещо на един от мъжете и на Лурдс му се видя странно, че не разпозна диалекта, нито езика. Знаеше достатъчно, за да може да се ориентира.

Мъжът бързо се поклони и излезе. След малко се върна и сложи една ръждясала кофа в краката му.

Лурдс не можеше да повярва.

— Сигурно се шегувате.

— Използвайте я, ако искате — рече водачът. — Вие решавате.

— Трябва да се изправя.

Мъжът кимна. Един от другите развърза въжетата с едно движение и Лурдс се почувства още по-глупаво. Ръцете му изтръпнаха, когато кръвта се втурна отново в тях.

Той погледна към жената и обяви:

— Бих предпочел да се обърнеш.

— Срамежлив ли си? — Тя скептично повдигна вежди. — След близостта, която преживяхме?

Лурдс не знаеше него ли се опитва да впечатли, или мъжете. Нямаше значение. Разкопча панталоните си и след малко въздъхна с облекчение. За жалост не се прицели съвсем точно и намокри обувките поне на двама от мъжете, които стояха наблизо. Те се разкрещяха недоволно и отскочиха назад.

— Съжалявам — извини се Лурдс, докато закопчаваше панталоните си. Но не съжаляваше.

Водачът му подаде разтворена книга.

— Искам да прочетете това, професоре.

Лурдс се загледа в страницата и се опита да разгадае символите по нея. Не бяха точно написани върху страницата. По-скоро написаното беше оставило отпечатък върху нея. Като надпис на древна каменна плоча, снет чрез триене с графит върху хартия.

— Професоре — повтори нетърпеливо водачът, — можете ли да го прочетете?

Съсредоточен върху надписа, Лурдс не обърна внимание на въпроса. Символите бяха измамно познати, но при все това упорито оставаха неразгадаеми за него. Завладялата го възбуда удави страха и болката. Толкова години беше изучавал лингвистика, толкова страни беше опознал, че съществуваха много малко езици, които не можеше гладко да разчете в писмена форма. Преподавателите му, а по-късно и колегите му, казваха, че мозъкът му е като машина за разбиване на кодове.

Не беше точно така. Той обичаше езиците, обичаше загадъчността и красотата им и най-вече обичаше да чете. Толкова познание беше изгубено за света, защото цивилизации бяха изгубили езиците си през вековете или постепенно бяха приели езика на завоевателите си.

— Професор Лурдс — водачът пристъпи напред и опря дулото на пистолета си между очите му. — Можете ли да прочетете това?

Лурдс го погледна и му каза истината.