Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Не. Не мога да го прочета.

Мъжът спусна обратно предпазителя на пистолета и изръмжа ядосано.

Въпреки явната заплаха за живота му, Лурдс се боеше повече, че няма да има шанса да разгадае документа, отколкото, че ще умре. Смъртта му беше сигурна. Рано или късно щеше да умре. Но да открие такова предизвикателство за уменията си? Подобни възможности изникваха все по-рядко. Още по-редки бяха загадките, които не само щяха да изпитат способностите му, но щяха и да си струват усилията. Търсенето на Атлантида го беше научило, че такива загадки още съществуват.

И сега, може би, му се предоставяше шансът да разреши още една голяма загадка.

Той се втренчи в сините очи на мъжа и повтори:

— Не мога да го прочета. Засега.

Пистолетът до главата му потрепна, защото мъжът кипеше от гняв.

— Засега? — повтори той.

— Да — отвърна Лурдс. — Ако ми дадете малко време, ще го разгадая. Това ми е работата и я върша по-добре от всеки друг.

Клийна наблюдаваше спора с нарастващо притеснение. Лурдс беше глупав и не знаеше как да се грижи за себе си. Това вече го бе разбрала. Но сега, докато държеше книгата и гледаше посочената от Кайин страница, той се промени.

Сигурна беше, че още се страхува за живота си, но вълнението в очите му изглеждаше съвсем неподправено. Не вярваше, че е способен на това. Когато прочете досието му и разбра как да подходи към него на летището, беше решила, че е някой богат привилегирован сноб. За такива хора хич не я беше грижа.

Сега, когато го виждаше в стихията му, разбра защо младите жени го намират толкова привлекателен. И предизвикателен. Една жена не може да отмине с лека ръка страстите, които кипят с всичка сила в един мъж.

Беше толкова очарован от книгата, че вместо да се съсредоточи върху надвисналата опасност, той насочи цялото си внимание към загадката. Клийна го съжали. Щом разчетеше или преведеше документа, Кайин и сподвижниците му щяха да го убият. Каквито и тайни да търсеха, нямаше да искат друг да узнае за тях.

Тя осъзна, че положението й не е много по-различно от това на професора. Бяха се свързали с нея чрез един от тайниците, които използваше, и й бяха предложили пари. В техния свят и тя беше за еднократна употреба, също като професора. Не разбираше защо още не са се опитали да я убият. Но за разлика от професора, тя имаше пистолет и знаеше как да го използва.

„Запази спокойствие, момиче — чу отново гласа на баща си. — Никой не се измъква жив, ако не може да запази самообладание. Най-доброто оръжие, което някога ще имаш, се намира между ушите ти“.

— Ако всеки можеше да разчете тази страница — каза Лурдс със спокоен, сдържан глас, — вече щяхте да сте я разшифровали. Прав ли съм?

Мълчанието се проточи. Трима от сподвижниците на Кайин пристъпиха заплашително напред. Двама сграбчиха професора за ръцете, а третият го стисна за врата.

— Внимателно — предупреди ги Лурдс. — Да не повредите книгата!

Един от мъжете извади нож и опря острието в гърлото му. Погледна към Кайин и застина в очакване.

Лурдс дори не понечи да се отбранява.

Клийна плъзна ръка около дръжката на пистолета. В мрака, така както се бяха струпали един до друг, шансовете й не бяха никак лоши. Поне засега нямаше да пропусне мишените си. След това обаче нещата бързо щяха да станат опасни.

Кайин вдигна ръка към хората си и се втренчи в Лурдс.

— Мислите ли, че можете да преведете този документ?

Лурдс отговори много по-уверено, отколкото Клийна си мислеше, че е възможно, с оглед на обстоятелствата.

— Мога. Ако ми дадете време, всичко мога да преведа.

Клийна се обади:

— Колко време?

— Не знам. Лингвисти и археолози са работили върху Розетския камък 1 1 Епиграфски паметник, намерен близо до град Розета край Нил, оттам и името му. С негова помощ са разчетени египетските йероглифи. — Б.пр. с години, преди да го разгадаят.

Кайин вдигна пистолета и си погледна часовника.

— Разполагате с двайсет минути, за да ме накарате да ви повярвам, професоре.

Клийна очакваше Лурдс да възроптае заради ограниченото време. Нямаше начин да разчете написаното на страницата. Беше успял само да отложи смъртта си с няколко минути.

„Но ти осигури още малко време, момиче, така че по-добре си нахлупи шапката с идеи и започвай да мислиш. Главата ти трябва да роди страхотен план“.

Имаше двайсет минути на разположение.

Катакомби

Квартал Йешилкьой

Истанбул, Турция