Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

16 март 2010

Лурдс посегна към един от фенерите, които мъжете носеха. Взе го и не видя, че мъжът извади пистолет, докато дулото не опря бузата му.

— Какво правиш? — попита Лурдс изумено. — Трябва ми светлина, ако ще работя.

Водачът махна на мъжа да се отдръпне, но той явно не остана доволен, че трябва да свали пистолета. Изръмжа нещо, вероятно ругатня, и се отдръпна.

— Моите извинения, професоре — рече водачът. — Май ще е по-добре да не правите резки движения. Ние водим много опасен живот. Навън има хора, които биха ни убили, щом ни зърнат.

„Доколкото си спомням, твоите хора нямаха никакъв проблем да отвърнат подобаващо“, помисли си Лурдс.

— Сега, когато постигнахме някакво споразумение, позволете да ви се представя. — Мъжът леко наведе глава, без да изпуска Лурдс от поглед. — Наричат ме Кайин. Нуждаете ли се от още нещо, освен от светлина.

Умът на Лурдс работеше на бързи обороти, докато се взираше отново в страницата.

— Бюро, ако може?

— Не, съжалявам.

След като най-после беше изпразнил мехура си, Лурдс установи, че умира от глад.

— Предполагам, че няма смисъл да искам пица.

— Абсолютно.

— Раницата ми у вас ли е?

Кайин кимна към друг от следовниците си и мъжът бързо изтича навън. Върна се незабавно с раницата на Лурдс, но я дръпна, когато професорът се пресегна да я вземе.

— Нямам оръжие вътре — успокои го Лурдс. — Само няколко енергийни блокчета.

Мъжът претърси раницата и му я подаде.

Лурдс се наведе. Всички мъже от бандата на Кайин насочиха фенерите и пистолетите си към него. Чу се как предпазителите се вдигат, пистолетите щракат. Лурдс бръкна съвсем бавно в раницата и извади тефтер, химикалка, две блокчета и бутилка вода. Показа съкровищата си на цялата група и каза:

— Трябва ми нещо, на което да пиша. И съм гладен.

Пистолетите и фенерите бавно бяха свалени.

Лурдс се изправи, метна раницата на рамо и ловко подхвана храната, нещата за писане и книгата, която Кайин му беше дал. Прекоси помещението и седна с гръб към стената.

— Не е написано на страницата. — Прокара пръсти по символите. Бяха леко матирани и текстурата подсказваше, че върху страницата е бил нанесен фиксатор. — Това е натривка.

— И едно дете може да ми го каже.

Лурдс не обърна внимание на сарказма му.

— Откъде го имате? Къде е направено копието?

— Това няма значение.

— Осмелявам се да не се съглася. Ако знам откъде е било свалено и кога е бил изсечен оригиналът, може да ми помогне да отделя езика. Да установя корена му.

Кайин се поколеба, явно нямаше желание да разкрива каквото й да било за книгата.

— Идва оттук.

Лурдс отхапа от енергийното блокче и задъвка бързо.

— Имате предвид от Истанбул?

Кайин кимна.

— Или от Константинопол?

Раздразнение пробяга по скованите черти на Кайин.

— От този град. Това е всичко, което трябва да знаете.

— Не, това не е всичко, което трябва да знам. Истанбул е основан като Константинопол, град с европейска история. Ако не се броят неолитните поселища и решите да започнете от гръцките преселници от Мегара. После го завладели римляните. След това дошла Османската империя, начело с Мехмед II. Градът непрекъснато бил разкъсван между Изтока и Запада, между християнството и исляма, и тези белези са останали върху различни архитектурни паметници. — Лурдс посочи листа. — Готов съм да се обзаложа, че това е свалено от сграда в града. Щом някой си е направил труда да създаде нов език, трябва да знам дали умът, създал този език, е бил европейски, източен или африкански по произход.

— Смятате, че това е изкуствен език? — попита младата жена.

Кайин не изглеждаше никак доволен, че тя задава въпроси.

— Не познавам този език — отвърна Лурдс. — Познавам всички езици в района. Но през вековете много хора са създавали изкуствени езици, за да опазят тайните си.

— Според вас езикът, който ви доведе до откриването на Атлантида, е бил изкуствено създаден, така ли? — поинтересува се жената.

— Известно време обмислях и тази възможност, но се оказа, че не е бил изкуствено създаден.

— Значи може да грешите и за този.

— Тук трябва да ме слушате. Това излиза от сферата ви на познание — въздъхна Лурдс. — Никого не отвличаме в момента. Тук аз съм експертът.

— Доколкото разбирам, ако не разбирате нещо, винаги можете да излезете от положение, като кажете: „Езикът не е истински“.

— Дори и изкуствено създадените езици са истински. Почитателите на „Стар Трек“ настояват клингонският да се признае за истински език. Толкин е измислил езици за героите си, човеци и не-човеци. Хората непрекъснато създават езици. Това е едно от нещата, които ни различават от всяко друго живо създание на тази планета. Общуваме чрез език. Вижте мобилните телефони. Само допреди няколко години те не съществуваха.