Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Печати се използвали върху писма. Обикновено капка горещ восък с отпечатък от отличителен пръстен или уникален печат. Но имало и други печати. Понякога архитекти го поставяли върху сгради, които са проектирали и построили. Тази практика продължава и до днес, макар и доста променена.

— Крайъгълни камъни — рече Кайин.

Почти забравил за опасността, Лурдс кимна разпалено.

— Точно така. Първо се поставят крайъгълните камъни, после се строи останалата част от сградата.

— Смятате, че това е взето от крайъгълен камък?

Лурдс се поколеба.

— Да, ако трябва да гадая, което очевидно се налага, бих казал, че натривката е направена от крайъгълен камък.

Кайин се усмихна, но на Лурдс тази усмивка никак не му хареса. В изражението му нямаше нищо доброжелателно.

— Изведнъж се оказа, че знаете доста за надписа — рече Кайин.

— Напротив — възпротиви се Лурдс. — Не знам почти нищо. Просто гадая. Под дулото на пистолет, така да се каже. Освен това е логично. Явно оригиналният предмет, върху който е издълбан надписът, е прекалено тежък, за да се превози, или не може да се мести. — Той замълча. — Или е бил изгубен.

— В посланието указва ли се мястото?

— Не знам. Ако това е предупреждение или заповед, най-вероятно е сложено нарочно. Не е имало нужда да се споменава мястото.

Кайин се намръщи.

— Тогава Тази хартия е безполезна.

Лурдс за малко да се задави, докато отпиваше от водата.

— Не бих казал, че е безполезна. От нея може да се научат още много неща.

— Какви?

— С това мога да се науча да разчитам езика. Ако има повече надписи като този, ще мога да го прочета. С течение на времето.

Тишина надвисна тежко в катакомбите и стана толкова потискаща, колкото и тъмнината.

— Някъде има още надписи — заяви Лурдс. — Бих заложил живота си.

— Да, заложили сте го — отвърна Кайин. — Но сте прав, има още надписи. В момента ги издирваме. Мисля, че ще поживеете още малко, професоре.

Лурдс не се зарадва на малката си победа. Никога не би избрал да живее в робство.

Но смъртта беше много по-окончателна.

— Ставайте! — Кайин се изправи и махна на съратниците си. — Трябва да се махнем оттук.

Когато Лурдс се насили да се изправи, го заболяха коленете и гърбът. Метна раницата си на рамо и взе книгата.

Един от мъжете на Кайин се шмугна зад гърба на жената. Светлината от фенера проблесна по дебелото лъскаво острие в ръката му. Лурдс понечи да извика, но знаеше, че ще е прекалено късно.

Жената обаче явно беше усетила нещо. Раздвижи се бързо като атакуваща змия и извади пистолета си. Стреля почти от упор в главата на мъжа. Докато той се свличаше, а всички останали стояха като вкаменени, тя се спусна зад Лурдс и го сграбчи за яката на ризата. Топлото й тяло се притисна към неговото.

Трупът лежеше на каменния под с разперени крайници.

Жената едва успя да надникне над рамото на Лурдс и веднага откри огън. Но Кайин и следовниците му се бяха отърсили от вцепенението си. Пуснаха фенерите и се изпокриха в мрака. Четирима обаче не успяха, а жената имаше смъртоносен прицел. За секунди беше намалила наполовина броя на противниците си.

Сигурен, че ще го застрелят, Лурдс опита да се просне на земята. Жената го стисна здраво и ръката й смаза като железен лост адамовата му ябълка. Той се задави и остана на крака.

— Бъдете добро момче — предупреди го тя. — Няма да искат да ви застрелят. Не и след като можете да прочетете ценната им книжка.

— Може и да бъркате, кой знае. — Лурдс примигваше в мрака и чакаше куршумите да разкъсат тялото му.

— Вие сте вещ във вашата специалност, професоре, а аз — в моята. Платиха добри пари — наполовина в действителност, — за да ви доведа тук. Сега, когато мислят, че можете да направите това, на което се надяват, ще искат да ви опазят жив.

Кайин извика заповед и в отговор порой от куршуми изтрещя през помещението. Жената веднага отвърна на огъня и явно улучи една от мишените си, прицелвайки се там, където беше видяла да просветва дуло. Един мъж се свлече в светлото петно, създадено от изоставените фенери.

Лурдс отново се опита да помръдне, но младата жена го държеше здраво.

— Не ви простреляха, професоре — прошепна тя в ухото му. — Виждате ли? Ценен сте за тях. Нарочно не ви улучват. И прекратиха огъня.

Въпреки страха си Лурдс знаеше, че тя е права. Докато стоеше в светлината на фенерите, беше лесна мишена.

— Явно крадците нямат чест, а, Кайин? — попита тя. — Няма нужда да ми отговаряш.