Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Да, сър.

— Сигурен ли си, че госпожица Маккена ще се обади?

— Напълно, сър. — Доусън отново си представи изкривеното от страх лице на Бриджит. — Щом получи съобщението, веднага ще се обади на този номер.

— Тогава трябва да поговорим какво ще предприемем по отношение на професор Лурдс. Ще трябва да го изобличим като враг на нашата велика страна.

Доусън си пое дълбоко дъх.

— Сър?

— Истина е, Джими. Има неща, които още не съм ти казал. Ще ни трябва отряд в Истанбул, за да го арестуват, щом се появи. Задачата ни е много опасна, Джими. Много неща зависят от успеха ни. Трябва да сме по-ловки от всякога. Но ние с теб можем да го направим.

Катакомби

Квартал Йешилкьой

Истанбул, Турция

17 март 2010

— Ще ме убиете? Ако те не ме убият, вие ще ме убиете? Това ли ви е планът?

На Клийна й се стори, че долавя гняв в думите му, но можеше да е и само истерия. И двете емоции бяха напълно разбираеми.

— Млъкнете! — прошепна тя, като се притискаше плътно в него. — Опитвам се да ви спася живота.

— Моят живот? — възмути се Лурдс. — Започнаха да стрелят чак когато ме сграбчихте. Вече бях спасил живота си.

— Не, само бяхте отложили екзекуцията си.

— И това ми стигаше.

— Вижте — изсъска Клийна през зъби, — щяха да ни убият, независимо от всичко. И честно казано, щеше да ми е по-лесно да се измъкна без вас.

— О, така ли? И ако не ме бяхте взели за заложник, кого щяхте да използвате като щит?

Клийна знаеше, че Кайин и хората му се движат в тъмното. Нямаше да мируват още дълго, а нямаше как и да презареди оръжието си. Не можеше да го направи, преди да започнат да стрелят по нея.

— Ето какво ще направим — прошепна тя. — Или идвате с мен, или ви гръмвам. Няма да ви убия, но ще ви раня. Кайин и лакеите му ще се погрижат за вас, понеже разбраха, че можете да прочетете тайнствената им малка книжка. Ще се втурнат да ви спасяват. Аз ще се възползвам от суматохата, но вие пак ще си останете в ръцете им. — Тя го разтърси за яката. — Е, професоре, за последен път ви каня. Искате ли да дойдете с мен, или предпочитате да ви оставя тук?

— Има ли трета възможност?

Тя пак го разтърси.

Лурдс кимна бързо.

— Да го направим, докато още съм на крака.

Клийна бавно започна да се изтегля от помещението.

Вместо да стигне до вратата обаче, се блъсна в стената.

— Какво става? — попита Лурдс.

— Проклетата врата не е там, където беше. — Тя се плъзна покрай стената.

— Изгубихте ли се?

— Не. Може би се заблудих малко и загубих ориентация.

Лурдс въздъхна.

— Голяма спасителка, няма що!

— Още обмислям възможността да ви застрелям. Струва ми се все по-привлекателна.

Професорът се размърда, премести книгата в другата си ръка и нахлупи шапката на главата си. Извади запалка „Зипо“ от джоба си и я запали. Синкаво-жълтият пламък проблесна в мрака и пропъди сенките.

— Сега виждате ли вратата? — попита Лурдс. Напрегна се да види Кайин и съратниците му, които се шмугнаха обратно в сенките като хлебарки.

Клийна погледна през рамо. Черен правоъгълник се открояваше на светлината на пламъка.

— Да — отвърна тя.

Кайин се провикна от мрака:

— Професор Лурдс, съветвам ви да не се доверявате на тази жена.

— Доверието се оказа нещо доста изменчиво тук долу в момента. Вече разбрах, че на вас не мога да имам доверие. Тя все още е под въпрос.

Клийна се промъкна гърбом през вратата и погледна през рамо, за да се увери, че отзад няма никого. Следващото помещение беше също толкова голямо и също толкова празно.

— Знаете ли къде се намираме? — прошепна Лурдс.

— Не раздаваха карти, когато ни доведоха тук, а и не успях да оставя пътечка от трохи.

— Катакомбите се простират с километри под града.

Катакомбите бяха сред най-необходимите инженерни съоръжения на процъфтяващите древни градове. През отминалите векове те бяха служили за водохранилища, складове за храна и последен дом за мъртвите. Мисълта за гробове, скрити някъде в мрака, смразяваше Клийна.

— Ужасно сте досаден. А и за ваша информация посочването на проблема, не го разрешава.

— Познаването на проблема ти помага да се съсредоточиш.

— Нужно ли е да имате отговор за всичко?

— Аз съм преподавател. Това ми е работата.

— Професоре! — извика Кайин.

— Той е по-близо — прошепна Лурдс.

— Чувам го. Не съм глуха. Щом излязохме от залата, те ще допълзят до вратата. — Това би направила тя на тяхно място.

— Професоре, чувате ли ме? — провикна се Кайин.