Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Слушам ви.

— Не го слушайте — отсече Клийна.

— Печеля време — отвърна Лурдс.

— Оставете книгата — настоя Кайин. — Оставете книгата и ще ви пуснем да си вървите. Невредими.

— Аз не му вярвам — прошепна Лурдс. — А вие?

— Не! — Клийна продължаваше да отстъпва, като следеше вратата, професора и пространството зад тях.

— Можем да намерим друг да разчете книгата, професоре — провикна се Кайин.

— Да бе — прошепна Лурдс. — Обзалагам се, че съм единственият, когото са открили.

— Доста високо мнение имате за себе си, нали? Май преводът доста ви затрудни.

— Разчетох една част. За двайсет минути, бих добавил. Под напрежение. И без справочен материал.

— Освен това сте и скромен.

— Разбирам си от работата.

— Ще го напишат на надгробната ви плоча — прошепна Клийна.

— Мислех, че целта е да се измъкнем живи оттук.

— Професоре! — извика Кайин. — Договорихме ли се?

Клийна отчаяно се мъчеше да измисли нещо и тогава й хрумна идея. Погледна към Лурдс и запалката в ръката му. Сигурно се беше нагорещила.

— Запалете книгата — рече тя.

Лурдс се дръпна стреснато.

— Какво?

— Запалете книгата. Явно много държат на нея и ще искат да я спасят, вместо да ни преследват.

Лурдс притисна книгата към гърдите си.

— Няма да я изгоря.

— Тя не е ваша.

— Не е и тяхна.

Това наистина я вбеси.

— Не знаете дори дали е истинска. Може да е фалшива.

— Не мисля, че някой ще си направи труда да фалшифицира изкуствен език, основаващ се върху отмрял гръцки, за първоаприлска шега. Не знаем какво имаме тук.

— Струва ли си да дадем живота си за тази книга? — попита Клийна.

— Не знам. Може би.

Кайин отново се обади:

— Професоре, трябва да знаете, че в момента съм готов да застрелям и вас, и жената. Ще рискувам с друг преводач, но няма да изгубя книгата.

— Запалете я! — изкомандва отново Клийна.

— Не. Мой дълг като учен е да запазя тази книга.

— За да сложите името си под статия в някое прашно научно списание.

— Не става дума за това.

Клийна изруга.

— Наистина ли сте толкова глупав?

Лурдс изведнъж извика от болка и изпусна запалката. Тя падна на земята и пламъкът угасна. Мракът ги обгърна.

Колкото и да е невероятно, Лурдс се наведе да търси падналата запалка. Клийна го дръпна за ризата и го накара да се размърда.

— Хайде! — извика тя, бутна го с хълбок и той залитна на една страна.

Олюля се и за малко не падна. Задави се, докато тя го дърпаше за яката и го насочваше към вратата, която бе зърнала в другия край на залата.

— Нищо не виждам — запротестира Лурдс, докато се мъчеше да забави устрема й.

— Те също. Движете се.

— Ще се ударим в стена.

Кайин и хората му откриха огън по тях. Куршумите рикошираха в каменните стени и оставяха искри по дирите си.

— Добре, разбрах те. — Лурдс така се разбърза, че се оказа, че той дърпа нея, а не тя — него.

Зад тях сподвижниците на Кайин взеха фенерите си и лъчи флуоресцентна светлина зашариха по стената пред бегълците точно навреме, за да сменят посоката, преди да са се ударили. Клийна и Лурдс се възползваха от слабата светлина на фенерите и хукнаха към следващата зала. Изстрелите отекнаха в катакомбата и звукът беше достатъчен за Клийна да разбере, че залата е огромна. Каменни колони се издигаха в мрака пред тях и създаваха лабиринт от препятствия. Тя дръпна Лурдс за яката и нареди:

— Наляво!

Лурдс незабавно зави наляво. Заобиколи една дебела колона и закова, когато Клийна го дръпна зад нея. Тя се сви до него и презареди пистолета си с нов пълнител. Оставаше й само още един. Нямаха големи шансове.

— Какво правите? — попита Лурдс. — Не трябва ли да бягаме?

Клийна надникна иззад колоната и стисна пистолета с две ръце.

— Страхотна идея! А знаете ли накъде да бягаме?

— Не сте ли идвали тук преди?

— За пръв път ми е.

— Поне сте били в съзнание, когато са ви довели.

— Бях се заплеснала да изучавам новите си приятели и да се чудя дали ще се опитат да ме прекарат. Което и направиха.

— Явно хич не можете да преценявате хората.

Клийна не отговори, защото един от хората на Кайин нахълта през входа. Полюшващият се в ръката му фенер го превръщаше в идеална мишена. Тя се прицели и натисна бързо спусъка три пъти.

Поне два от куршумите улучиха мъжа и той политна назад. Строполи се тежко на земята и фенерът му се претърколи. За щастие светлината огряваше входа, така че Клийна можеше да види, ако някой друг се приближи. В този миг обаче картечен откос разби и изгаси фенера. Клийна стреля в тъмното към вратата, за да сплаши противниците си.