Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

След секунда буря от куршуми удари колоната, зад която се бяха скрили. Парченца камък се посипаха по лицето на Клийна, докато успее да се прикрие.

— Това намали съотношението на четири към две — прошепна Лурдс. — Вече имаме много по-добри шансове.

— Нима? — отвърна Клийна. — Кои двама искате да поемете?

Професорът въздъхна.

— Добре де, четири към едно.

— Тихо. Трябва да се ослушвам. Предлагам и вие да направите същото, преди да са ни изскочили в тъмното.

— И на тях тъмнината им пречи толкова, колкото и на нас.

— Не и ако не млъкнете! — Тя се извъртя леко встрани от линията на вратата. Държеше пистолета готов и се мъчеше да не мисли как Бриджит може да остане сама на света.

До нея Лурдс изведнъж трепна и тя му се сопна да не мърда.

Преди да успее да каже още нещо, една груба мазолеста ръка запуши устата й. Тя се извъртя и се опита да вдигне пистолета, но някой я сграбчи за китките и тя инстинктивно стреля към сянката, която изникна от мрака.

Искрата от дулото просветна между нея и похитителя й. Ярката жълтеникавобяла светлина освети мъжа, който я беше сграбчил. Беше облечен с тъмна роба, а лицето му представляваше блед овал под заострена качулка.

Катакомби

Квартал Йешилкьой

Истанбул, Турция

17 март, 2010

— Моля ви, професор Лурдс, не се страхувайте!

След всичко преживяно от пристигането му в Истанбул Лурдс не можеше да повярва, че някой ще му каже такова нещо. Ехото от изстрела на жената още кънтеше в огромната катакомба. Въображението на Лурдс работеше на бързи обороти, докато, стоеше пред мъжа с качулката.

Много от документите, които беше превеждал, бяха свързани с митове и легенди за чудовища на места като това. Даже част от трудовете му включваха предания за ужасии по време на османското нашествие и падането на Константинопол.

Лурдс беше готов да се бие за живота си, когато стана нещо съвсем неочаквано: мъжът, който го държеше, повтори думите си — на старогръцки. Диалектът беше малко странен, но разбираем.

— Какво казахте? — попита Лурдс на същия език.

— Аз и приятелите ми дойдохме да ви помогнем — отвърна мъжът. — Търсим ви, откакто изчезнахте тази сутрин. Моите извинения, че ни трябваше толкова време, за да ви открием.

— Кои сте вие?

— Засега мога да ви кажа само, че сме приятели. Дошли сме да ви изведем оттук. Моля, кажете на жената да престане да се съпротивлява.

Клийна явно продължаваше да се бие с някого, ако се съдеше по шума. Лурдс се обърна към нея, но не можеше да я види в мрака.

— Престанете да се съпротивлявате — рече й той. — Това са приятели.

Тя се укроти и се наклони към него. Тялото й бе напрегнато като тетива.

— Откъде знаете, че са приятели? — изсъска тя.

— Един от тях ми го каза.

— Боже, как сте успели да оцелеете толкова дълго?

— Вярвам му — защити се Лурдс. — Говори с мен на старогръцки.

— И това е причина да му се доверите?

— Казва, че могат да ни изведат оттук.

— Справяме се и сами.

— Кайин е повикал подкрепление — обади се мъжът до Лурдс.

— Откъде знаеш? — отвърна Клийна.

— Проследихме ги дотук.

В този миг се чу шум — стъпки в другия край на катакомбите. Не след дълго някой откри огън.

Лурдс реагира мигновено и залегна на земята, последван от Клийна. Лежаха един до друг в мрака и лицата им просветваха на пресекулки под блясъка на дулата, докато куршумите се забиваха в колоната над главите им.

— Убедихте ли се? — попита сухо Лурдс.

Жената не отговори.

— Професор Лурдс? — обади се мъжът. — Има и друг изход. Последвайте ме.

Тичащи стъпки отекнаха из катакомбите. Жената се надигна на колене, взе пистолета и стреля. Лурдс не изчака да види резултата. Виковете зад него му дадоха да разбере, че мерникът й отново е бил безпогрешен.

Той се изправи и тръгна приведен след мъжа с робата. Преследвачите им насочиха фенерите си в тяхната посока и ярката светлина се разля върху Лурдс точно когато той видя тесния процеп в стената пред себе си.

Последва мъжа през отвора и се озова в тунел. Жената беше по петите му, следвана от още двама мъже в роби. Щом влязоха вътре, единият нагласи липсващото парче от стената на мястото му и затвори пролуката.

Другият извади фенер и го включи. Блясъкът заслепи Лурдс и изпълни тесния тунел със светлина. Професорът огледа лицата на петимата мъже в тунела, но не познаваше никого.

— Тук сме в безопасност, професор Лурдс — обади се един от тях. Беше млад, на не повече от двайсет и пет години. Грижливо подрязана брадичка обрамчваше лицето му. Очите му се губеха в сенките на качулката.