Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Сутрин? Лурдс не можеше да повярва на очите си. Но нямаше представа колко дълго е бил в безсъзнание, упоен от лекарството.

Мъжът най-отпред се изкачи бавно, огледа се набързо и се измъкна от тунела. Младият мъж, който бе говорил с Лурдс, го последва. После един след друг излязоха и останалите. Озоваха се в тясна уличка, пълно подобие на уличката, в която се беше разбил хеликоптерът.

Клийна се изправи с пистолет в ръката. Някак си беше успяла да се изкатери, без да изпуска оръжието.

Петимата мъже я наблюдаваха неспокойно.

— Какво ще правим сега? — попита тя.

— Ще придружим професор Лурдс до хотела му — отвърна мъжът с козята брадичка.

— Ами аз?

— Свободна сте да си вървите.

Тя ги изгледа подозрително и стисна още по-силно пистолета си.

— Какво? Просто така?

— Да.

Тя се усмихна.

— А ако реша да взема професора с мен?

— Това е недопустимо.

— Винаги са ми казвали, че който държи пистолета, той определя правилата.

Лурдс се размърда притеснено и се отдръпна от нея.

Младият мъж спокойно отвърна:

— Уверявам ви, че не само вие сте въоръжена. Пуснахме ви да дойдете с нас, защото не обичаме да убиваме, нито бихме позволили на Кайин и хората му да ви убият. Но нашите хора се бият и умират от векове заради тайните, които се съдържат в тази книга.

Лурдс не виждаше никакви оръжия по тях, но робите скриваха много. Изведнъж се почувства като кокал на раздора между две кучета.

Обаче най-силно впечатление му направиха думите колко дълго тези хора са търсили начин да разгадаят тайната, която в момента държеше в ръцете си. Стисна малко по-силно презрамките на раницата.

После си спомни другите мъже на летището.

— Вие ли се опитахте да се свържете с мен на летището вчера сутринта?

— Не, професоре — отвърна младият мъж.

„Значи и трета страна ме издирва“, осъзна Лурдс.

— Професоре? — попита жената. — Решението е ваше. Искате ли да останете с тях?

— Обещаха да ме придружат до хотелската ми стая — отвърна Лурдс.

— Вярвате ли им?

Лурдс повдигна рамене.

— Те не са ме отвлекли.

Закачлива усмивка потрепна на устните й.

— Засега. — Замълча и добави: — Всичко добро, професоре. Беше… интересно. Но дано не ми се обидите, ако кажа, че се надявам никога повече да не ви видя.

— Изобщо. Дано и вие нямате нищо против, че чувствата са взаимни.

Клийна направи стотина крачки заднешком по улицата. После се обърна, побягна зад ъгъла и изчезна.

— Професор Лурдс — подкани го младият мъж. — Готов ли сте да тръгнете към хотела?

— Разбира се, само секунда — Лурдс зарови в раницата и извади листа и химикалката. Вече знаеше в каква посока трябва да тръгне преводът. Докато си водеше бележки, въодушевлението му нарастваше.

По пътя към хотела мъжете свалиха робите си и ги хвърлиха в една кофа за боклук. После отидоха с Лурдс до края на уличката и спряха такси. Само младият мъж с козята брадичка го придружи до хотела.

Без робата той изглеждаше като всеки друг. Всъщност като студент, помисли си Лурдс. Беше облечен с панталони цвят каки, кожени мокасини и футболна фланелка. Би се чувствал съвсем у дома в двора на „Харвард“.

Около тях Истанбул се съживяваше. Пешеходци и туристи изпълваха кръстовищата. Разглеждаха витрините или седяха по масите пред кафенетата. Винаги беше обичал този град. Истанбул, както и Константинопол преди него, имаха дълга и вълнуваща история.

Първите поселища датираха от 6500 г. пр.Хр. в анадолската част. В могилата Фикиртепе бяха открити находки от периода 5500–3500 г. пр.Хр., от времето на медната епоха. Едно от пристанищата, Кадъкьой, известно и като Халцедон, бе съществувало още по времето на финикийците.

Босфорът държеше рекорд за най-тесния проток, използван за международни плавалия. Според древногръцката митология протокът бил кръстен на Йо, една от любовниците на Зевс, който я превърнал в юница, за да я предпази от ревнивата си жена.

Обикновено Лурдс се чувстваше успокоен от присъствието на толкова много история. Въпреки модерните попълнения, не беше трудно да си представи пристанищния град такъв, какъвто е бил по време на разцвета си. В соления морски въздух нямаше да има нито следа от бензин, но иначе щеше да мирише почти по същия начин.

Но сега не можеше да се отпусне. Очакваше нападение от всички страни.

— Не споменахте как се казвате — рече той.

Младият мъж се усмихна и поклати глава.

— Не мога. Извинете ме за нелюбезността. Имам стриктни заповеди.