Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Относно мен? Или книгата?

— Те са едни и същи.

— Като се има предвид, че от пристигането ми в града ме грози смъртна заплаха, няма ли нещо, което можете да ми кажете?

— Само че предстоят да се случат много неща и над света е надвиснала опасност.

— Доста неясно, не мислите ли? — попита Лурдс.

— Занимавали сте се много с история. Чували ли сте за пророчество, което да не е неясно?

— За пророчество ли става дума?

— Не, не желая да оставате с погрешна представа. — Мъжът прокара пръсти по брадата си, изглеждаше огорчен. — Наистина, професоре, иска ми се да можех да ви кажа повече.

— Освен вас и хората на Кайин, кой друг знае за това?

— Няколко души знаят историята на книгата и тайната, която пази. Тя много дълго беше у хората на Кайин.

— Колко дълго?

— Последните триста трийсет и седем години.

— В този град?

— Книгата никога не е напускала града.

— Защо?

— Забранено е.

Лурдс поклати глава.

— Не разбирам. Всеки може да напусне града с книгата.

— Нима? — Младият мъж се усмихна с жив интерес. — Чудя се дали ще можете.

— Това предизвикателство ли е?

— Предизвикателството, професоре, е да разчетете книгата и да откриете какво се крие в нея.

— Мога да го направя в „Харвард“ — отвърна Лурдс. — Там ще е много по-лесно — замълча. — Или вие ще ме спрете?

— Да. Както и Кайин. Има и други, които я търсят. Ако останете тук, можем да ви защитим донякъде.

— Както направихте вчера?

— До вчера не знаехме, че ви грози опасност — отвърна младежът.

— Не знаехте ли, че Кайин ще ме отвлече?

— Не. Чак когато лакеите му бяха разпознати, разбрахме, че е замесен.

— Той е смятал, че мога да разчета книгата, а вие не сте?

— Съжалявам.

Лурдс изръмжа недоволно.

— Моля ви, не го приемайте като подценяване на способностите ви, професоре — продължи младежът. — От векове наши хора се трудят върху книгата. С течение на годините висшестоящите стигнаха до заключението, че не чакаме някой да преведе текста, а чакаме подходящия момент.

Малко поуспокоен, Лурдс кимна.

— Мислите, че сега е моментът.

— Готови сме да чакаме и да разберем. И да ви дадем шанс с книгата. Когато открихме скривалището на Кайин и разбрахме, че сте успели да преведете част от нея, беше решено, че вероятно времето е дошло. — Младият мъж погледна през прозореца, но Лурдс знаеше, че не вижда нищо отвън. Мислите му бяха другаде.

— Кайин има по-висока оценка за възможностите ми от вас — отвърна Лурдс.

— Може би — младежът отново го погледна. — Или просто е по-отчаян.

— Надявам се, че и с това не искате да ме обидите.

— Не. Извинете ме. Свикнал съм да бъда много прям по въпроси, свързани с книгата.

Таксито намали, после сви по алеята на хотел „Есрин Краун“. Портиерът в ливрея пристъпи към колата и отвори вратата на Лурдс. Беше професионалист и подозрителният му поглед към окаяния вид на професора трая само секунда.

— Добро утро, сър! — поздрави го портиерът. — Добре дошли в хотел „Есрин Краун“!

— Добро утро! — отвърна Лурдс. — Благодаря ви.

— Имате ли багаж?

Лурдс за малко да се засмее. Ако положението не беше трагично, можеше и да го направи.

— Не, нямам. — Това щеше да е проблем. Извърна се към младежа в таксито. — Ще ви видя ли отново?

— Бъдещето ще покаже. — Той протегна ръка. — Късмет, професоре! Надявам се да успеете в начинанието си. Ще поддържаме връзка.

Лурдс не знаеше дали трябва да се чувства заплашен, или не. Понеже нямаше какво повече да каже, той затвори вратата на таксито и отстъпи назад.

Шофьорът невъзмутимо се включи в движението, а младежът погледна назад през стъклото и му махна съвсем невинно.

Лурдс също му помаха и веднага се почувства глупаво. Обърна се към портиера.

— Предполагам, че хотелът има добра охрана?

— Разбира се, сър. Най-добрата.

— Има и хора на място?

Портиерът го изгледа с любопитство.

— Да, сър.

— Много добре. — Лурдс остави портиерът да му отвори вратата и влезе в елегантното фоайе. Гости и персонал го зяпнаха, все едно беше бездомник. Трябваше да признае, че с изпокъсаните и изцапани дрехи лесно може да мине за такъв.

Като събра цялото си достойнство, Лурдс се приближи до рецепцията. Красива млада жена с делови костюм любезно го поздрави.

Лурдс й каза името си й лицето й веднага се озари. Но явно беше объркана, сигурно усещаше миризмата му.

— А, разбира се. Професор Лурдс — ведро рече тя. — Очаквахме ви вчера.

— Доколкото разбирам, не сте гледали новините.