Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Не още, сър. Разпознахме похитителите на професора. По следите им сме.

— Добре тогава. Проявяваш инициатива. Това исках да чуя. Знам, че си човек, на когото мога да разчитам за резултати.

Гърдите на Доусън се надигнаха от гордост.

— Както ти казах по-рано, Джими, работата е важна. Много важна. Много бих желал да разговарям с професор Лурдс в близко бъдеще.

— Ще разговаряте, сър.

— Тогава оставям нещата във вещите ти ръце, Джими. Обади ми се, щом приключиш.

— Да, сър. Господин вицепрезидент… — Чу се щракване и връзката прекъсна. Доусън изключи телефона и го пъхна обратно в джоба си.

— Сър — обади се един от техниците.

Без да се обръща към него, Доусън рече:

— Дано новините са добри.

— Установихме самоличността на жената, сър. Член е на Ирландската републиканска армия. По непотвърдени данни.

Нямаше никакъв смисъл. Защо й е на ИРА да се забърква в това?

— Имаме хеликоптерен отряд наблизо, нали? — попита Доусън.

— Да.

— Искам ги във въздуха. Дай им информацията за джипа и им кажи да го намерят. — Той въздъхна тежко. Операцията бе станала малко напечена, но щеше да приключи до няколко минути.

Фенериолу

Квартал Йешилкьой

Истанбул, Турция

15 март 2010

Гумите изсвириха и трансмисията на джипа се напрегна. Лурдс чу воя на метала от мястото си на пода. Стомахът му се сви, когато колата поднесе и сякаш политна във въздуха за миг. Главата му се удари в пода, после в металните държани на седалката пред него. От цепнатата му устна потече кръв.

Около тях виеха клаксони.

Мъжът отпред изпсува, а шофьорът го попита накъде да кара. Говореха на фарси. Якото говедо с отнесеното ухо се смееше гръмогласно.

Понеже не я виждаше, Лурдс не знаеше какво прави Кристин. Вдигна глава и изтри кръвта от устата си. Пръстите му почервеняха.

Някой — и той беше почти сигурен, че бе Кристин — го ритна в главата.

— Внимавай! — изкрещя един от мъжете.

— Виждам го! — извика шофьорът.

Джипът се раздруса здраво и почти спря, после — с накланяне и скърцане на метал — продължи по пътя си.

Здравенякът презареди автоматичния си пистолет с тренирана лекота.

— Проклети кретени! — изруга Кристин. Този път Лурдс долови ирландския акцент в гласа й. Беше го прикривала, докато се правеше на възхитена почитателка.

Лурдс се извъртя леко и се помъчи да се обърне, за да може да я вижда.

Кристин се наклони към облегалката за миг и се изправи с пистолет в ръка. Дръпна предпазителя с явна вещина.

Смехът на здравеняка секна.

— Знаете ли къде отивате? — попита Кристин.

— Разбира се — отвърна мъжът на седалката до шофьора. — Всичко се движи според плана.

— Сериозно? — Гласът й беше пропит със сарказъм. Лурдс се зачуди на колко ли години е. Изглеждаше на деветнайсет, но това му се струваше невероятно след всичко, което бе сторила днес.

Лурдс реши, че тя е най-много на двайсет и пет. В гласа й сега ясно се долавяше акцентът от Зеления остров, но явно бе живяла известно време в Щатите. Или пък се беше сдобила с достойни за „Оскар“ актьорски умения заедно с овладяването на бойните изкуства. Изглежда, беше и добър стрелец — пистолетът в ръката й не трепваше.

Коя беше тя? И как можеше да избяга от нея?

— Появата и стрелбата на онези мъже влизаше ли в проклетите ви планове? — попита Кристин.

Двамата отпред мълчаха. Шофьорът лавираше между колите и джипът постоянно се накланяше, завързваше, забавяше и подскачаше. От време на време удряше по нещо, но набързо и без сериозни щети.

— Не — отвърна здравенякът.

— Тогава защо бяха там?

— Плячката ни е по-известна, отколкото предполагахме. — Здравенякът поклати глава. Капчици кръв от раненото му ухо се разхвърчаха из въздуха. — Няма значение. Твоята роля приключи.

— Не и докато не си прибера останалата половина от хонорара — рече Кристин.

Лурдс обмисляше шансовете си за бягство. Ако беше Харисън Форд в някой екшън, щеше да се надигне, да забие лакът в мутрата на здравеняка, после да отвори вратата и да скочи в движение на асфалта, като се отърве само с няколко драскотини.

За жалост той не беше Харисън Форд. Щеше да си счупи нещо, ако скочеше в движение при такава скорост — може би фатално. При приземяването върху настилката щеше жив да се одере, а някоя кола неминуемо щеше да го прегази. Въпреки това, съдейки от касапницата, която бяха оставили на летището, реши, че с него е свършено, ако скоро не направи нещо.

В момента никой не му обръщаше внимание и може би беше време за действие.