Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Да. Казаха го. — Лурдс кимна. — Дори не си направиха труда да го скрият.

— Глупаво е било да работи за тях.

— И аз така мисля.

— Но не е била чак толкова глупава, че да ги остави да я убият.

— Извади късмет.

— Не е разчитала на късмета, за да ви вземе за заложник. Знаела е, че онези мъже няма да рискуват да ви убият.

Твърде късно Лурдс видя капана, в който беше попаднал.

— Как тази жена — чиято самоличност не знаете и която никога преди не сте виждали — е разбрала, че онези мъже ще ви убият и двамата?

Лурдс се помъчи да отгатне какво би казал някой от шпионите в романите. Не можа да измъдри нищо.

— Предполагам, че е знаела — отвърна неубедително.

— Значи всички, освен вас знаят?

— Вие също не знаете.

Ерзос се усмихна и се облегна на стола.

— Не, и ние не знаем. И това ужасно притеснява началника ми. Казаното от вас би накарало някой да повярва в съществуването на нещо като конспирация.

Лурдс не знаеше какво да отговори на това, но споменаването на думата „конспирация“ правеше изпитанието му още по-смразяващо.

— Началникът ми иска да ви депортира — рече Ерзос.

— Даде много ясно да се разбере.

Страх забръмча в ушите на Лурдс, докато той отчаяно търсеше някакъв аргумент, който да му позволи да остане в Истанбул. Някак си фактът, че трябва да води лекции в местния университет, не изглеждаше достатъчно убедителен.

— Вашето правителство обаче — продължи Ерзос — се застъпи за вас.

Лурдс остана удивен.

— Така ли?

— Да. Вашият държавен департамент беше много убедителен по въпроса. — Ерзос вдигна ръце с дланите нагоре. — Така че в интерес на добрите политически отношения ще ви бъде разрешено да останете в Истанбул.

Лурдс въздъхна с облекчение. Не знаеше какво щеше да прави, ако му бяха сложили белезници и го бяха метнали на първия излитащ самолет.

— Лично аз — продължи Ерзос — много ви харесвам. — Той се усмихна. — Съпругата ми щеше да иска да се запознае с вас. Но…

Лурдс зачака, разкъсван между страха и въодушевлението.

— Но — продължи Ерзос — се безпокоя за сигурността ви в този град. Много ще ми е неприятно, ако ви се случи нещо.

— Оценявам загрижеността ви, следовател Ерзос — отвърна Лурдс.

Полицаят кимна в знак на благодарност.

— Разбирам, че не знаете кои са похитителите ви. Работим по разпознаването им. Но успяхме да разберем кои са двама от мъжете, които искаха да ви отвлекат на летището.

— И кои са те? — Лурдс не искаше да знае, никак даже, но разбираше, че Ерзос очаква от него да прояви любопитство.

— Терористи — рече Ерзос. — Политически екстремисти, шиити. — Погледът му се впи в очите на Лурдс. — Знаете ли защо подобни хора биха решили да ви отвлекат?

Религиозни екстремисти… Добре знаеше на какво са способни религиозните екстремисти. Но за какво им беше той? Лурдс преглътна голямата буца, заседнала в гърлото му.

— Не, не знам.

— Това е нещо, което може би ще искате да разберете. — Ерзос се изправи. — Ако решите да останете в Истанбул.

Лурдс кимна, искаше му се да може да напусне града. Заедно с ръкописа. Само така щеше да тръгне. Освен, разбира се, ако знаеше със сигурност, че оставането ще му коства живота.

— Това значи ли, че съм свободен да си вървя? — попита той.

— Свободен сте. Един мъж от Държавния департамент дойде да ви вземе и да ви отведе в хотела. Казах му, че и ние можем да го направим, но той настоя.

Ерзос го изведе в коридора.

Тъмнокос мъж към трийсетте, облечен с костюм, седеше на стол в коридора. Лурдс видя раницата си на пода до него.

Мъжът държеше ръкописа в добре поддържаните си ръце. От колана му се подаваше дръжката на пистолет. Той вдигна книгата и я показа на Лурдс.

— Тежко четиво, а, професор Лурдс? — попита мъжът. — Или се опитвате да изнасяте незаконно документи от страната?

Истанбул емние мудурлугу

Ватан кад/Фатих

Истанбул, Турция

17 март 2010

Лурдс се усмихна насила, защото стомахът му изведнъж се сви.

— Тежко четиво наистина. Моля ви, внимавайте. Много е стара.

Мъжът тупна книгата и в коридора проехтя глух звук. — Това вече го разбрах.

Без да се замисля, Лурдс се приближи и взе книгата от него с разтреперани ръце.

— Съжалявам. Не знаех, че е толкова важна — каза мъжът.

— За мен е — отвърна Лурдс.

— Прегледах я. Не можах да я прочета.

— Освен ако не знаете старогръцки.

— Не знам. Рисунките изглеждат интересни. Някои са доста зловещи.