Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Според теб работи за шпионска агенция? — попита Севки накрая.

Клийна кимна.

— На моето правителство?

— Ако е турското правителство, защо ще бие път до Щатите да заплашва сестра ми?

— Какво искат да направиш с професор Лурдс?

— Да го следя — отвърна Клийна.

— Защо? Какво очакват да направи?

— Затова дойдох при теб. Искам да се разровиш и да видиш какво можеш да откриеш.

— Без да се сблъскам с американските шпиони, които те заплашват.

— Може и да не са шпиони. Може да са корпоративни интереси. В днешно време шпионските заплахи не са само политически. Икономиките са разклатени и религиозният фанатизъм пламва навсякъде.

Севки кимна.

— Знам. Напоследък в Близкия изток има много размирици. Нарушено е равновесието на силите, вълненията в Иран и настояването на американците, че шиитите са повече от сунитите в Ирак, още не са стихнали. Следя ги.

Клийна не се интересуваше от политика. Баща й беше подвластен на политиката и го убиха заради някакъв мъж, който бе развял флага на Ирландската република под носа му. Баща й никога нямаше да започне да продава оръжия, ако не се беше занимавал с политика. Знаеше какво е мнението й за това, затова не я беше взел с него онази сутрин.

— Казвам ти го, защото трябва да внимаваш — рече тя. — Заради теб. И заради сестра ми.

Той кимна.

— Ако решиш да се откажеш, ще те разбера.

— Но ти ще го направиш.

— Нямам избор.

Севки облиза лъжицата си.

— Искаш нещо много опасно, Клийна.

— Знам.

— Но е за семейството. Знам какво е семейството.

Сълзите й бликнаха, преди да се усети. Тя бързо ги избърса.

— Ще го направя заради теб. Внимателно. Но само толкова. Аз самият имам семейство.

— Благодаря ти. Разбра ли за отвличането на летището?

— Разбира се. Даваха го по новините.

— Трима от мъжете бяха убити или ранени. Искам да знам кои са, или поне за кого работят. Ако е възможно.

Севки затрака по клавиатурата. Архивни кадри проблясваха по екраните, после на един от десните монитори се появи летището.

Той се ухили.

— Не е ли чудно нещо технологията?

Тръпки полазиха Клийна, докато гледаше повторението на сцената. Знаеше, че двамата с Лурдс се бяха разминали на косъм със смъртта, но нямаше представа, че окото на бурята е било толкова близо.

— Заснето е ужасно — обади се Севки. — С туристическа камера. — Спря на сцена, на която се виждаха двамата с Лурдс. — Ако бях го гледал, можеше и да те позная.

Клийна се загледа в червената си коса и реши, че може би й трябва промяна.

— Ако ще правиш нещо на косата си, гледай да е временно — предупреди я Севки.

Клийна го погледна.

— Може би наистина четеш мисли.

— Тази беше лесна. Но ако те хванат, за да те разпитват, трайно боядисаната коса може да им се види подозрителна. Ако само я нашариш… — Той млъкна и направи жест, сякаш пръска със спрей.

— Да си направя кичури.

Севки щракна с пръсти.

— Да. Никой няма да търси червенокоса жена с крещяща коса. А и доста младееш, така че ще ти отива.

— Аз съм си млада.

— Пардон! — Севки извади устройство с плосък екран и взе да рисува по него с електронен молив. На екрана яркожълти кръгове обградиха тримата мъже. — Тези мъже, нали?

— Да. Има и още, загинаха при катастрофата след няколко минути.

— А взривеният хеликоптер? Ти ли беше? — Севки изглеждаше изненадан.

— Не съм взривявала хеликоптера.

Севки изруга и насочи вниманието си към компютъра.

— Из целия град има трупове.

— Под него — също, в катакомбите — отвърна Клийна. — Те са свързани с мъжете от катастрофата.

— Но не и с мъжете от летището?

Клийна си пое дълбоко дъх.

— Надявам се, че не. Иначе става прекалено усукано, за да се разплете.

— И то от самото начало.

— О, още нещо. Онези от катакомбите дадоха на Лурдс някаква книга.

— Книга ли?

— Да.

— Откриването на трупове е едно, но знаеш ли колко много книги има?

— Не и като тази. — Клийна описа книгата и му разказа обясненията на Лурдс за тайния гръцки език.

Севки сплете пръсти и изпъна ръце, така че кокалчетата изпукаха.

— Е, това вече е нещо.

Клийна взе празната му паница и я сложи в своята. Отиде в кухнята и ги сложи в мивката.

— Трябва да вървя.

— Защо?

— Трябва да намеря Лурдс. И без това останах тук по-дълго, отколкото трябваше.

Севки повдигна рамене.

— В момента Лурдс няма къде да иде. Полицията го е прибрала.

— Могат да го пуснат всеки момент.

— Изглежда не са се разбързали. — Той изпълни кратко ритмично соло на клавиатурата. Миг по-късно два екрана смениха картината си, на единия се виждаше как Лурдс седи в гола стая, а на другия имаше коридор.