Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Добре, но тогава ще трябва да се тревожа за теб.

— Ще се оправя. — Клийна се насили да го каже весело, почти безгрижно. — Сигурно е някой клиент, който се е поразгорещил.

— В такъв случай е по-добре да нямаш вземане-даване с него повече.

— Няма. Обещавам. А сега се отърви от този телефон. И аз ще се отърва от моя, така че този номер няма да е валиден вече.

— Минаваме на резервния вариант ли?

— Да.

Резервният вариант беше компютърен контакт само чрез обяви, поместени в популярни сайтове за размяна на информация.

— Сигурна ли си? — попита Бриджит още по-тихо, издавайки страха си.

— Че всичко ще е наред ли?

— Да.

Клийна отговори незабавно и ласкаво:

— Съвсем сигурна съм. — Но сърцето й биеше много по-бързо от обичайното.

— Обичам те — рече Бриджит.

— И аз те обичам, хлапе. — Клийна прекъсна връзката с нежелание. Сълзи напираха в очите й, но не им позволи да се отронят. Огледа отново навалицата, не видя нищо подозрително и се запъти към най-близкото кошче за боклук. Пусна телефона в него и продължи.

„Продължавай да дишаш — повтаряше си тя. — Продължавай да дишаш и се съсредоточи. Който и да е ударил Бриджит, който и да я е заплашил, ще го накараш да си плати“.

Купи предплатена карта от мола и набра номера, който Бриджит й беше продиктувала. Кодът беше на Истанбул, в което нямаше много логика. Защо някой ще ходи в Бостън да заплашва Бриджит, щом като вече е в Истанбул?

Телефонът звънна само веднъж.

— А, госпожице Маккена. Знаех, че ще се обадите, но очаквах да го направите много по-рано.

— Бях заета — отвърна грубо Клийна. — И без имена, иначе затварям.

Това явно свари мъжа от другата страна неподготвен. Тя се възползва от паузата, за да се ослуша за шумове по линията. Гласът звучеше американски и прекалено самоуверено. Този мъж явно бе свикнал да се разпорежда.

— Слушайте — рече той доста по-рязко, — ще го направим по моя начин.

— Не — прекъсна го Клийна и се загледа в небето през витрината на фоайето.

— Сестра ви каза ли какво й обещах да направя с нея, ако…

— Спестете ми го. — Клийна си погледна часовника. — Имате още една минута и двайсет и три секунди, преди да затворя.

— Ако исках да проследя разговора, вече щях да съм го направил.

— Значи работите в някоя от разузнавателните агенции на САЩ? Няма как иначе, щом твърдите подобно нещо, и то без всякакво неудобство.

Мъжът не отговори.

— Не само това — продължи Клийна, — вие сте просто бюрократ. Мишка, която се прави на лъв. — Знаеше, че е опасно да го предизвиква, но това беше единственият начин да разбере повече за него.

Той изруга.

— Виждаш ли колко е лесно? — засмя се тя. — Колкото повече говориш, толкова повече научавам за теб. И трябва да си сигурен, че един ден, когато най-малко го очакваш, ще се приближа зад гърба ти и ще ти прережа гърлото.

— Сестра ти…

— По-голяма опасност от това не може да я грози, така че не си прави труда да ме заплашваш повече. — Биваше си я. Дори и баща й щеше да е впечатлен. — Седемнайсет секунди.

— Струваше ми един отряд — изръмжа мъжът.

— Онези говеда на летището? Моля те. — Клийна зачака мъжът да отхвърли обвинението. Вече беше сигурна, че си има работа с американска разузнавателна агенция, и лесно щеше да разбере коя.

— Затова сега ти ще си моят отряд.

Бинго, помисли си победоносно тя и отсече:

— Осем секунди.

— Искам да не се отделяш от мъжа, когото отвлече, и да ми кажеш какво е намислил. Можеш да ми звъниш на този номер по всяко време, денем и нощем.

— Закъсня. Вече го изгубих.

— В момента е в полицейското управление в Истанбул. Предлагам да идеш там и да го вземеш.

— Щом знаеш толкова много, за какво съм ти аз?

— Действай! И без номера. Ако си послушна, малката ти сестричка ще празнува следващия си рожден ден.

„Но не и ти“, обеща си Клийна.

— Ще ми е от полза да знам защо е толкова важен — рече тя.

— Казват, че любопитството погубило котката. В твоя случай може да погуби сестра ти. Заеми се със задачата. Обади ми се веднага, щом имаш новини, и ми се обаждай поне на всеки дванайсет часа. Знам, че няма да запазиш този телефон, така че няма да се опитвам да ти се обаждам.

Мъжът затвори. Клийна стисна телефона толкова силно, че го счупи. Насили се да издиша дълбоко, после слезе с ескалатора на първия етаж. Изобщо не забави крачка, докато вървеше към предната страна на мола. Мислеше трескаво. Щом като щеше да остава дълго в Истанбул, имаше нужда от припаси.