Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Това от полицейския участък ли идва? — прошепна Клийна.

— Много ясно — ухили се Севки. — Много ме бива. Не съм единственият, който го прави, но съм сред малцината, които не са окошарени. Това е много скъпо. Много скъпо. Но оставям други да плащат.

— Не те ли разкриват?

Севки повдигна рамене.

— От време на време успяват. Но аз прикривам следите си много внимателно. Когато ме разкрият, изчаквам малко, после пак прониквам в системата им. Не са толкова непристъпни, колкото карат хората да мислят. Засега още съм неуловим. Освен това сиско системите, направени от „Мобайл Електроник Системс Интегрейшън“, свързват на едно място много информация от всички краища на света. Инфраструктурата е сложна, но аз обичам предизвикателствата.

— Това е направо невероятно!

— Не чак толкова. Правил съм някои от порносайтовете в Истанбул — усмихна се Севки. — Гледам да осигуря безплатни пас кодове на някои от полицаите към тези сайтове. Когато се логнат от службата, аз се промъквам вътре. Много добра система. — Той замълча. — Често надничам и в други правителствени сгради по този начин. Но трябва да си много добър.

Клийна гледаше Лурдс. Главата му лежеше върху кръстосаните на масата ръце и той като че ли спеше. Явно на нея повече й беше провървяло. Поне бе успяла да си смени дрехите.

— Знаеш ли какво трябва да направиш според мен? — попита Севки.

— Какво?

— Трябва да си починеш. Аз ще продължа да наблюдавам твоя професор Лурдс…

— Той не е мой.

Севки вдигна отбранително ръце.

— Ще го гледам. Ти трябва да поспиш. Ако се навърташ около полицията, може да те забележат ченгетата или някой друг, който следи професора.

Клийна се замисли. Той имаше право.

— Добре — неохотно се съгласи тя. — Но само ако първо ми позволиш да взема един душ.

Истанбул емние мудурлугу

Ватан кад/Фатих

Истанбул, Турция

17 март 2010

Някой леко потупа Лурдс по рамото. С огромно съжаление той изплува от съня. Сънуваше голата млада гмуркачка, която му бе показала рифовете около Хаваите. Кожата й беше с цвят на разтопен шоколад, а целувките й — сладки като…

— Професор Лурдс — обади се строг глас.

Този път разтърсването не беше толкова леко. Ядосан и уморен до смърт, Лурдс замахна с лакът, за да разкара нахалната ръка. Някой хвана лакътя му и го бутна назад.

— Буден ли сте, професоре?

Лурдс неохотно се надигна от масата и разтърка очи.

— Вече да, но не знам доколко.

— Добре. Почти приключихме.

Лурдс леко се усмихна.

— С нетърпение чаках да го кажете.

Ерзос се усмихна на свой ред, докато сядаше от отсрещната страна на заседателната маса. Изпразни няколко пакетчета захар в гъстото турско кафе, което беше донесъл със себе си. Силният аромат на напитката подразни апетита на Лурдс и накара стомаха му да закъркори.

— Има още кафе, ако желаете — предложи инспекторът.

— Не, благодаря. Щом си тръгна оттук, отивам в хотела… — Лурдс погледна към Ерзос. — Отивам си в хотела, нали?

— Да.

— Слава богу! — Лурдс прокара ръка през косата си. — Когато стигна в хотела, ще спя цяла седмица. — Протегна се на стола.

— Ходихме в катакомбите, където казахте, че е била престрелката с Кайин и неговите хора.

Лурдс кимна. Беше обяснил приблизително къде бяха излезли на улицата. Възстанови по спомен всички завои, които бяха правили.

— Не открихме никакви трупове — рече Ерзос.

— Сигурен съм, че тя уби поне няколко от тях. Макар че никога не съм го искал, ми се е налагало да присъствам на подобни неща и знам кога някой е убит.

— Разбирам. С изненада открих, че всичко в книгата ви за Атлантида почива на действителни факти.

„Дори доста неща бяха пропуснати“, добави наум Лурдс. Не всичко от историята ставаше за разказване. Католическата църква също се беше погрижила. Скритата книга за първия потоп беше заключена — от тях и в паметта на Лурдс. Но пътят към нея беше осеян с много смърт.

— Сигурен ли сте, че сте открили точното място? — попита Лурдс.

— Открихме мястото, където според вас е станала престрелката — отвърна следователят. — Имаше много кръв. Открихме и късчета човешка плът. И всичко беше скорошно.

— Но трупове нямаше?

— Нито един.

— Значи са ги отнесли — отвърна Лурдс. — Това е обяснимо.

— Така ли? — Ерзос се облегна на стола си.

През последните няколко часа, по време на разпита, Лурдс бе разбрал, че Ерзос е умен и добър професионалист.

— Знаете ли по какъв друг начин могат да изчезнат шест или седем мъртъвци? — попита Лурдс. — Като изключим номерата на фокусниците?