Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Роже стана от леглото, направи знак на Кайла и тръгна гол към банята. Мускулестият му задник се поклащаше съблазнително. Кайла скочи и го последва, притиснала слушалката към ухото си. Роже застана пред чинията, а тя се облегна на преградата до него и загледа като хипнотизирана.

Беше се запознала с него в Париж, където изучаваше работите на френските импресионисти в Университета за изящни изкуства. Знаеше, че майка й никога не би одобрила тази връзка. Тя беше либерална само на думи и сигурно никога не би вкарала в леглото си мъж, чиято кожа е по-тъмна от вътрешната страна на кората на портокал. Кайла обаче от самото начало бе омагьосана от екзотичния вид на Роже — лъскавата синкава патина на кожата, фините нилски черти и интригуващия акцент. А и разказите на по-опитните й приятелки я бяха заинтригували, описваха с големи подробности колко много по-надарени са тъмнокожите от представителите на другите раси. Живо си спомняше ужаса, когато за пръв път видя царствената възбуда на Роже. Струваше й се невъзможно да го поеме целия в себе си. Задачата обаче не се оказа чак толкова трудна. Изкиска се при спомена.

— На какво се смееш, миличка? — попита майка й.

— Току-що си спомних историята на баба за дивия павиан, който се намърдал в кухнята й.

— Баба може да бъде много смешна — съгласи се майка й и продължи да говори за предстоящата среща на остров Десетте левги на Сейшелите.

Хейзъл притежаваше цялото парче суша с площ седем квадратни километра и грамадното крайбрежно бунгало, където планираше да прекара коледните празници със семейството, както правеше всяка година. Щеше да прати самолет до Кейптаун за майка си и чичо си Джон. Кайла пропъди тази мисъл. Не искаше да й напомнят за неизбежната раздяла с Роже. Пресегна се, хвана здраво Блейзи и поведе притежателя му обратно към леглото. Майка й най-сетне привърши разговора.

— А сега трябва да тръгвам, миличка. Утре ставам много рано. Ще ти се обадя по същото време. Обичам те, мъничката ми.

— И аз те обичам безброй пъти плюс един път отгоре, мамо.

Кайла знаеше какво въздействие имат подобни бебешки приказки върху майка й. Прекъсна връзката и метна телефона на стария копринен килим до леглото. Целуна Роже, пъхна език в устата му и го придърпа обратно в леглото.

— Искам да останеш тази нощ с мен — каза му тя с нетърпящ възражения тон.

— Не мога да го направя. Много добре знаеш, Кайла.

— Защо не? — остро попита тя.

— Ако капитанът научи за нас, ще върже котва на шията ми и ще ме хвърли зад борда.

— Я стига глупости. Няма да научи. Въртя Джорджи Порджи на пръста си. Ще ни прикрие. Достатъчно е да му се усмихна и ще направи всичко за мен — каза тя за домакина на яхтата.

— Да, всичко за една твоя усмивка плюс няколко стотачки — премина Роже на родния си френски и се изкиска. — Но той не е капитанът.

Стана и тръгна към униформата си, метната през облегалката на един фотьойл.

— Не можем да си позволим подобен риск. И без това рискуваме предостатъчно. Ще дойда при теб утре по същото време. Остави вратата отключена.

— Заповядвам ти да останеш — повиши тон Кайла. Тя също говореше френски, но на доста по-елементарно ниво.

Роже се ухили вбесяващо.

— Не можеш да ми заповядаш каквото и да било. Не ти си капитанът на този кораб.

Докато отговаряше, той закопчаваше месинговите копчета на бялата куртка на униформата си на стюард.

Капитан Франклин беше прав. Кайла не даваше пет пари за френските, нито пък за каквито и да било други импресионисти. Беше постъпила в Университета за изящни изкуства в Париж единствено по настояване на майка си. Хейзъл беше луда по картини с водни лилии и полуголи таитянски момичета; една такава висеше срещу леглото й, дело на болен от сифилис, пристрастен към пушенето на опиум и алкохолизиран французин. Беше й хрумнала шантавата идея да направи от дъщеря си търговец на произведения на изкуството след дипломирането й, докато самата Кайла се интересуваше единствено от коне. Но нямаше смисъл да се спори с мама, защото мама винаги успяваше да наложи своето.

— Ти ми принадлежиш — каза тя на Роже. — И ще правиш каквото ти казвам.

С черната си карта на „Америкън Експрес“ беше платила самолетния му билет за първа класа от Лондон до Кейптаун и го бе уредила да постъпи като стюард на кораба, като подкупи Джорджи Порджи с целувка по бузата и няколко зелени банкноти. Притежаваше Роже по начина, по който притежаваше спортното си „Бугати Вейрон“ и конете си, които бяха истинската любов на живота й.