Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Трябва да призная, че днес бях адски мързелива, мамо. Станах чак в девет и половина сутринта — каза тя и се усмихна, а в невинните й сини очи проблесна искра.

„Чак след като Роже ми докара два страхотни оргазма“ — мислено добави тя. Седна сред белите чаршафи и се примъкна към прекрасното му гладко и мускулесто тяло. Кожата му лъщеше от пот като разтопен шоколад. Двамата все още се докосваха и тя вдигна колене до брадичката си и леко се обърна, за да може той да вижда гнездото фини руси косъмчета между бедрата й. Роже се пресегна, разтвори нежно краката й и тя потръпна, когато той докосна подутите устни на вулвата й и показалецът му намери розовата пъпка между тях. Хвана слушалката с лявата си ръка, а с дясната посегна към пениса му. Все още беше напълно възбуден. Кайла беше започнала да мисли за него като за отделно същество със своя собствена жизнена сила. Дори си имаше галено име за него. Блейзи, господарят на магьосника Мерлин. Блейзи я бе омагьосал. Беше се опънал в цялата си великолепна дължина, твърд и блестящ от собствените й сокове, с които го беше помазала. Обхвана го с палец и показалец и започна да го дои с бавни сладострастни движения.

— Миличка, нали ми обеща да се посветиш на ученето. Умно момиче си и зная, че със съвсем малко усилия можеш да се представиш много по-добре.

— Днес беше изключение, мамо. През цялото останало време работих много усилено. Днес ми започна цикълът. Коремът ме болеше ужасно.

— Ох, горкичката Кайла. По-добре ли си вече?

— Да, мамо. Много по-добре. Утре ще бъда на линия.

— Иска ми се да бях до теб. Оставих те в Кейптаун едва преди седмица, но ми се струва като цяла вечност — каза Хейзъл. — Страшно ми липсваш, миличка.

— И ти на мен, мамо — увери я Кайла. По-нататък не й се наложи да отговаря, тъй като майка й започна да разправя за управлението на противните й нефтени находища и за проблемите си с мърлявите грубияни, които ги управляваха от нейно име. От време на време Кайла издаваше по някакъв съчувствен звук, като изучаваше съсредоточено Блейзи. Той беше обрязан. Другите преди него си имаха размъкната кожена качулка на края. Едва след срещата с Роже тя започна да осъзнава колко бяха грозни в сравнение с този прекрасен ствол от плът, който държеше с благоговение между палеца и показалеца си. Блейзи бе тъмен, синкаво-черен, гладък и лъскав като цев на пушка. Бистра капка набъбна бавно от цепката на главичката му и затрептя като роса. Гледката беше толкова вълнуваща, че тя потръпна от възторг и безупречната кожа на ръцете й настръхна. Бързо наведе глава над Блейзи и пое капчицата с върха на езика си. Наслади се на вкуса му. Искаше повече, много повече. Започна да го масажира по-настойчиво, дългите й деликатни пръсти полетяха нагоре-надолу по ствола като совалка в тъкачен стан. Роже повдигна бедра към нея. Тя видя как мускулите на корема му се стягат. Усещаше как Блейзи се издува, твърд и дебел като дръжката на тенис ракета в ръката й. Лицето на Роже се изкриви. Той отметна назад прекрасната си черна глава и устата му се отвори. Кайла видя, че всеки момент ще изстене или извика. Бързо пусна пениса му и запуши устата му с длан, но в същото време се наведе напред и пое колкото можеше повече от Блейзи в устата си. Не успя да се справи и с половината от дължината му, набъбналата му глава опря в гърлото й и я задави. Тя обаче се беше научила да контролира това. Рискува и махна ръката си от устата му. Искаше да почувства натрупването на семето дълбоко в него. Плъзна ръка между бедрата му и обхвана основата на скротума. Без да престава да смуче и да движи глава нагоре-надолу, усети как еякулацията започва, как пулсира в ръката й, как тестисите му се прибират рязко навътре.

Макар да беше подготвена, силата и количеството я изненадваха всеки път. Тя изпъшка и загълта колкото се може по-бързо, но не можа да поеме всичко и излишъкът преля и се стече по брадичката й. Искаше да го изсмуче до последната капка. Продължи да го пие и въпреки волята си тихо застена. Гласът на майка й я изтръгна от унеса на екстаза.

— Кайла! Какво става? Добре ли си? Какво става? Отговори ми!

Кайла беше пуснала слушалката и сега тя грачеше на леглото до нея.

Веднага я грабна и се взе в ръце.

— О! Цялата се полях с кафето. Беше горещо и доста ме стресна.

Разсмя се задъхано.

— Надявам се, че не си се попарила.

— О, не! Но чаршафите не стават за нищо — каза Кайла и прокара пръсти през хлъзгавите капчици по копринената завивка. Още бяха топли от тялото му. Тя избърса пръсти в гърдите му и той й се ухили. Помисли си, че никога не е виждала по-прекрасен мъж. Майка й смени темата и започна да говори за неотдавнашното си посещение в Кейптаун, където „Делфин“ бе акостирал за две седмици. Бабата на Кайла живееше във великолепно старо имение сред лозя недалеч от града, проектирано от Хърбърт Бейкър. Хейзъл го беше купила с идеята един ден в далечното бъдеще да се установи там. Междувременно то служеше като идеален дом на любимата й майка, която бе спестявала всяка стотинка, за да позволи на дъщеря си да обикаля големите тенис турнири по света. Сега старата дама имаше великолепна къща със слуги и униформен шофьор, който всяка събота я караше до града с луксозен „Мерцедес Майбах“, за да пазарува и да пие чай с дружките си.