Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Много преди раждането на Роже светият му дядо се беше погрижил да изпрати бременните си жени и жените на синовете и внуците си да родят потомството си на малкия остров Реюнион в югоизточния ъгъл на Индийския океан. По една щастлива случайност дядото също бил роден там и затова знаел колко удобно място е това. Островът бе департамент на Франция и затова всеки роден по суровите му черни вулканични склонове беше френски гражданин и се ползваше от всички права и привилегии, произтичащи от това. Две години по-рано, в началото на сегашната операция и по настояване на дядо си, Адам беше сменил официално името си чрез държавен вестник в департамент Оверн във Франция й бе получил нов френски паспорт. Веднага след като отправи личното си възвание към Аллах, Роже започна вечерната молитва с арабския поздрав „Отправям четири ракати на молитвата Иша и се обръщам към Кибла, посоката на Мека, в името на Аллах и само на Аллах“. Изпълни сложната серия поклони, коленичения и просвания, докато шепнеше задължителните молитви. Когато приключи, се чувстваше ободрен и силен телом и духом. Време беше за следващия ход срещу неверниците и богохулниците. Той свали молитвената си роба, уви я в коприненото килимче и върна и двете на дъното на големия сак. После облече джинси, тъмна риза и черен анорак. Свали раницата от рафта за багаж над койката и отвори един от страничните й джобове. Извади черен мобилен телефон „Нокия“, идентичен с онзи, който използваше всеки ден. Това устройство обаче бе модифицирано от един от техниците на дядо му. Включи апарата и се увери, че батерията е заредена напълно. Беше достатъчно мощна, за да осигури работа най-малко една седмица преди да се наложи да я презарежда. Още от отплаването от Кейптаун беше претърсил из основи надстройката на яхтата за най-подходящото място, на което да постави устройството, и най-сетне се бе спрял на малкия килер на задната палуба, в който се държаха шезлонгите и средствата за почистване. Вратата никога не се заключваше, а между рамката й и ниския таван имаше тясна ниша, която идеално отговаряше на нуждите му. Извади от джоба на раницата двустранна лепенка и малко фенерче. Отряза две парчета лепенка и ги залепи за задната част на телефона. Прибра апарата и фенерчето в джоба на анорака и изкачи стълбата към задната кърма. Облегна се на парапета и се загледа в следата на кораба. Беше кремава от фосфоресценцията на микроскопичните морски създания, разтревожени от перките. Погледна отново към лунния сърп, който вече се бе издигнал високо над черния хоризонт. Луната на исляма. Усмихна се, това беше добър знак. Дръпна се от парапета и се огледа небрежно, за да се увери, че никой не го следи. Беше си направил труда да идва всяка вечер тук, след като приключи задълженията си в бара, така че в сегашната му поява нямаше нищо подозрително. Вратата на килера беше скрита в сянката на надстройката. С тъмните си дрехи Роже беше почти невидим, докато отиваше към нея. Резето се вдигна безшумно. Той се промъкна вътре и затвори след себе си. Включи фенерчето, но закри мощния лъч с длан и го насочи към нишата над рамката. Намираше се над нивото на очите дори на висок човек. Със свободната си ръка извади мобилния телефон от джоба си и избра точното място, където да постави устройството. Пресегна се и закрепи залепващите ивици за стената. Опита внимателно и откри, че апаратът е закрепен здраво; трябваше да се приложи доста сила, за да бъде свален.

Натисна бутона за включване и малката червена светлина се появи незабавно, издавайки едва доловим електронен тон. Предавателят работеше. Роже изсумтя доволно и натисна бутона за изключване на звука. Звукът спря, но червената светлина продължи меко да пулсира. Единствено специално настроен на нужната честота приемник можеше да прихване сигнала на предавателя, а той беше кодиран. Разкодиращият шифър беше 1351. Това бе ислямският еквивалент на 1933 г. по Григорианския календар, рождената година на дядо му. Роже изключи фенерчето и се измъкна от килера, като затвори тихо вратата. След това се върна в каютата си.

На сто и осем морски мили [3] Една морска миля е равна на 1852 метра. — Б. пр. северно от Мадагаскар и на петстотин и шейсет източно от пристанището Дар ес Салам на африканския бряг има малка групичка необитаеми коралови атоли. От подветрената страна на един от тях на дълбочина шест разгега [4] Един разтег (фатом) е равен на 2 ярда или 6 фута (1,83 м). — Б. пр. беше хвърлил котва петдесетметров арабски доу [5] Арабски едномачтов плавателен съд. — Б. ред. с мърляви триъгълни платна, които бяха прибрани по дългия гик. Платноходът чакаше тук единайсет дни и по нищо не се отличаваше от останалите крайбрежни арабски търговски или риболовни кораби. Корпусът не беше виждал прясна боя от много години и приличаше на зебра от ивиците изпражнения на екипажа, който се облекчаваше направо през борда. Единственото странно нещо, което би привлякло вниманието на случайния наблюдател, бяха трите по-малки съда, привързани до борда на платнохода. Бяха дълги осем и половина метра, с ниски корпуси и заострени носове, изработени от модерно фибростъкло и боядисани в безличен матов цвят, който лесно се сливаше с цвета на океанските простори. На кърмата на всеки катер имаше два масивни външни двигателя. Оригиналните ярки цветове на производителя бяха скрити под същия цвят като този на корпусите. Моторите обаче бяха в идеална форма и можеха да задвижат леките катери със скорост над четирийсет възела [6] Един възел е равен на една морска миля в час (в случая — 74 км/ч). — Б. пр. дори когато съдовете са натоварени максимално.