Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Рожесе върна на палубата след вечерната молитва и се облегна на релинга, както правеше всеки ден. След като се увери, че не го следят, той се промъкна в килера и един поглед към предавателя на тайното място му показа, че е установил контакт с друга станция. Над първата лампичка беше светнала втора. Роже въведе кода и малкият екран оживя. На него бе изписана датата и времето на последния контакт — само преди няколко часа. Усети как го обхваща радостна възбуда. Всичко вървеше точно според плана, начертан месеци по-рано. Страшно много неща можеха да се провалят — и едва не се провалиха.

Първоначално планът на дядо му бе мишената да бъде самата жена на Банок, но скоро стана ясно, че това е неосъществимо. Дори най-елементарното проучване показа недвусмислено, че тя е твърде оправна и отракана, за да бъде прилъгана да се хване в такъв очевиден капан. Макар да изглеждаше, че беше кривнала веднъж или два пъти след смъртта на съпруга си, това винаги бе ставало според нейните условия със зрели и влиятелни мъже от нейния сой. Със сигурност щеше да се окаже неуязвима за момчешкия чар и хитрините на Роже. Дъщеря й обаче беше невинно агне — сама в Париж, жадна да изпита живота и всичките му вълнуващи страни. Дядото на Роже го изпрати във френската столица, а запознаването с момичето и омайването му се оказа направо елементарно.

Сега оставаше само майката да направи годишното си коледно посещение на Сейшелите на борда на яхтата и разбира се, да вземе дъщеря си със себе си, но това изглеждаше напълно сигурно. Изненадата дойде в Кейптаун, когато майката заряза яхтата и дъщеря си. Кайла трябваше да продължи към Сейшелите сама, а Роже вече беше член на екипажа. Дядо му беше доволен от неочаквания обрат на събитията. Роже му се обади от един пристанищен телефон в Кейптаун и старецът се изкиска, когато чу новината.

— Аллах е великодушен, да се слави името му. И аз самият не бих могъл да наредя по-добре нещата. Момичето ще бъде по-уязвимо и податливо без закрилата на майка си, а след като ни падне в ръцете, майката ще остане напълно безпомощна. Вземи лъвчето и лъвицата ще те последва.

Роже се канеше да излезе от килера, когато предавателят тихо иззвъня. Малкият зелен екран отново оживя и Роже прочете написаното на арабски съобщение. Беше от чичо му Камал, най-малкия син на дядо му, командващ флота пиратски съдове, с които Типоо Тип ограбваха плаващите в Индийския океан кораби. За тази важна операция Камал лично бе поел командването на платнохода. Той съобщи на Роже в колко часа на следващия ден се предполага, че ще се окажат в непосредствена близост до „Делфин“.

Точнов пет и половина сутринта вратите на директорските апартаменти се отвориха и Хейзъл Банок излезе в тъмния двор. Беше облечена в черно трико, което сякаш бе излято по атлетичното й тяло и дългите й крака. Върху него беше сложила широки копринени шорти, които би трябвало свенливо да скрият формата на задника й. Имаха точно обратния ефект и наблягаха на съвършенството му. Краката й бяха обути в бели маратонки. Прочутата златна коса беше опъната силно назад и стегната с черна лента.

— Добро утро, майоре. Нима ви харесва да тичате в пълно бойно снаряжение?

Тонът й беше леко подигравателен. Хектор носеше бойни кубинки и платнен колан върху камуфлажната си униформа. На кръста му имаше пистолет в кобур.

— Правя всичко в това снаряжение, мадам.

Макар лицето му да беше напълно безизразно, и двамата усетиха двусмислието на отговора му. Хейзъл се намръщи за момент, раздразнена от закачката.

— Да започваме тогава — отривисто рече тя. — Водете, майоре.

Излязоха от двора и той я поведе по пътеката, по която се стигаше до най-високата точка на хребета. Наложи умерено темпо през първия километър и половина, за да прецени способностите й. Чуваше я непосредствено зад себе си, а когато изкачиха склона, тя заговори с лек тон, без нито следа от задъхване:

— След като се насладите на гледката, майоре, можем да опитаме да продължим поне в тръс.

Хектор се ухили. Слънцето още беше непосредствено под хоризонта, но лъчите му се открояваха ясно от фините прашинки на хамсина. Цялото небе бе пламнало в очакване на изгрева.

— Все пак трябва да признаете, мадам, че гледката определено си заслужава — каза той.

Тя обаче не отговори и той ускори крачка. Продължиха по хребета и накрая той прецени, че са на осем километра от базата. Слънцето вече беше изгряло и температурата бързо се покачваше. Далеч долу нефтените сонди се появиха от плътните сенки на възвишението и Хектор различи блестящата сребриста тръба, виеща се през еднообразието на пустинята към брега.