Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Точно пред нас има тясна пътека, която води надолу. Теренът е коварен, но ако тръгнем по нея, ще излезем на патрулния път покрай тръбата и ще продължим обратно, госпожо Банок. Оттам до базата има още осем километра. Искате ли да продължим по този маршрут?

— Давайте, майоре.

Когато стигнаха пътя, тя продължи без усилие и излезе напред. Тичаше леко и грациозно, но и много бързо. Хектор се принуди да достигне едва ли не до максималното си темпо, за да не изостава. Най-сетне видя, че е започнала да се поти в трикото си — по гръбнака й се бе появила тъмна линия, а косата на тила й беше влажна. Задникът й се открояваше под торбестите шорти и двете полукълба подскачаха на всяка крачка. Хектор впери поглед в тях.

„Топки за тенис? — запита се той и усети острата възбуда и похотта в слабините си. — Майка му стара, в състояние е да ме надърви дори и при това темпо. Хич не е зле!“ Изпръхтя, неспособен да сподави смеха си.

— Споделете шегата, майоре — подкани го тя. Още говореше спокойно, без капка следа от умора.

„Проклета жена, прекалено е добра, за да е истинска — помисли си той. — Чудя се къде ли е слабото й място“.

— Момчешки хумор. Едва ли ще ви се стори забавен, мадам.

— Изравнете се с мен, майоре. Така ще можем да говорим.

Той ускори крачка и затича до нея, но тя продължи мълчаливо и го принуди да заговори пръв.

— С цялото ми уважение, мадам, вече не съм майор. Бих предпочел да ме наричате просто Крос.

— С моето цяло уважение, Крос — отвърна тя, — аз пък не съм английската кралица. Можете да зарежете това „мадам“.

— Разбира се, госпожо Банок.

— Много добре знам защо отбягвате военното звание, Крос. Напомня ви за причината, поради която сте били изхвърлен от армията. Застреляли сте трима безпомощни военнопленници, нали?

— Ако позволите да ви поправя, не бях изхвърлен от армията. Военният съд ме намери за невинен. Едва след това подадох молба и получих почетно уволнение.

— Но затворниците ви си остават все така мъртви, след като сте приключили с тях, нали?

— Те тъкмо бяха взривили шестима мои другари с бомба край пътя. Макар да бяха с вдигнати ръце, когато напускаха тленната си обвивка, си оставаха враждебно настроени. Когато един от тях посегна към нещо, което ми заприлича на бомбен колан под робата, нямах време да преценявам. Цял взвод се намираше в обхвата на евентуалния взрив. Всички бяхме в смъртна опасност. Нямах друг избор, освен да очистя и тримата.

— При прегледа на труповете не са били намерени бомбени колани, както е било посочено пред военния съд. Това не е ли неправилно?

— Не ми беше предоставено удоволствието да претърся предварително пленниците. Имах около една стотна от секундата, за да взема решение.

— Бракуване ли е евфемизмът, който обикновено се използва за убиване на животни? — смени тактиката тя.

— В армията се използва в друг смисъл.

— Бракуване на негра? — предположи тя. — Дупчене на чалмоглавци?

— Вие избрахте думите, госпожо Банок, не аз.

Десетина минути тичаха мълчаливо.

— След като започнахте да работите за „Банок Ойл“, станаха няколко инцидента с фатален край, в които имате участие — каза най-сетне тя.

— Три, ако трябва да сме точни, госпожо Банок.

— И при тези три инцидента двайсет души са били убити от вас и от хората ви. Всички жертви ли бяха араби?

— Деветнайсет, ако трябва да сме точни, госпожо Банок.

— Горе-долу същото — отвърна тя.

— Преди да продължим, госпожо Банок, позволете да посоча, че тези деветнайсет разбойници имаха твърдото намерение да вдигнат във въздуха съоръжения на „Банок Ойл“.

— Не ви ли хрумна да ги арестувате и да ги разпитате, за да сте сигурни, че са истински терористи? — попита тя.

— Идеята наистина ми мина през ума, госпожо Банок, но в това време всички те стреляха по мен и не ми изглеждаха склонни на вежливи разговори — отвърна Хектор и този път си позволи да се усмихне насмешливо. Беше научил достатъчно за нея и знаеше, че това ще я вбеси.

Тя продължи да тича мълчаливо известно време, докато подготви следващата си атака.

— Кажете ми честно, Крос. Какво ви е мнението за хората, чиято кожа не е снежнобяла като вашата?

— Честно казано, госпожо Банок, абсолютно никакво. Изпитвам еднакво силна неприязън към гадните снежнобели типове и към гадните чернилки. Но същевременно храня една и съща силна привързаност и влечение както към снежнобелите, така и към чернилките. стига да са добрички.

— Бъдете така добър да си мерите приказките, Крос.