Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Махай се! Не искам да те виждам повече. Мразя те. Чуваш ли, мразя те.

Зачака отговор, но такъв нямаше. Мълчанието продължи половин минута, но й се стори цяла вечност. Тъкмо се канеше да заговори отново, колкото да се увери, че още е там, когато той отговори. Гласът му бе равен и студен.

— Да, чух те. Махам се веднага, както искаш.

Кайла чу отдалечаващите се по коридора стъпки. Нещата не се развиваха така, както си беше представяла. От него се очакваше да умолява за прошка. Тя бързо дръпна резето и отвори вратата.

— Как смееш да ме обиждаш и да не се подчиняваш! Идвай веднага тук. Искам да разбереш колко много те мразя.

Той се обърна към нея и й се усмихна по онзи начин, който я омагьосваше и вбесяваше едновременно. Тя тропна с крак и сама не повярва на детинския си жест.

— Ела тук моментално. Недей да стърчиш там с тъпата си усмивка. Идвай тук.

Той сви рамене и закрачи небрежно към полуотворената врата. Кайла събра най-жлъчните обиди, за които можеше да се сети, но преди да изрече и първата, той вече беше стигнал до нея. Още се усмихваше, но следващото му действие я изненада напълно. Подпря вратата с рамо и я бутна, отваряйки я напълно. Кайла се сви от изумление.

— Копеле такова! — с треперещ глас рече тя. — Как смееш, недодялан селяк такъв!

Той затвори вратата и пусна резето. После тръгна преспокойно към нея, принуждавайки я да отстъпи назад.

— Махни се от мен. Да не си посмял да ме докоснеш. Vous etes une merde noire [7] Черно лайно такова (фр.) — Б. пр. .

Хвърли се към него със свит юмрук и замахна да му нанесе жесток удар в главата. Той хвана китката й и бавно я принуди да падне на колене пред него.

— Не можеш да правиш така с мен! Ще кажа на майка ми.

— Я, значи Кайла вече не е голямо яростно момиче. А разглезено бебе, ревящо за мама.

— Не ми дръж такъв тон. Ще те убия…

Кайла млъкна изумена, когато осъзна, че той дърпа ципа на панталона си и изважда пениса си на сантиметри от лицето й. Блейзи вече беше готов за работа. Тя осъзна, че поведението й го е възбудило.

— Не можеш да направиш това с мен — прошепна тя. — Причиняваш ми болка.

Роже беше извил болезнено ръката й, но продължаваше да се усмихва. Въпреки болката Кайла изведнъж се възбуди не по-малко от него. Усещаше как се подмокря под копринените гащички. Пенисът му докосваше устните й.

— Отвори си устата! — заповяда той.

Тя бавно разтвори устни и той пъхна главата дълбоко вътре. Кайла заряза всякакви преструвки, че се съпротивлява, и главата й се задвижи в ритъм с тласъците му. Внезапно замръзна от ужас, след което рязко дръпна глава назад, като кашляше и плюеше.

— Копеле такова! — изхлипа с отвращение тя. — Изпика се в устата ми. Vo us etes une cochon dedoutant! [8] Ти си противно прасе (фр.) — Б. пр.

Той пусна китката й, но моментално стисна кичур руса коса и завъртя главата й нагоре към своята.

— Никога, никога вече не ме наричай прасе — каза с мъртвешко спокойствие. — А това да ти е обеца на ухото.

Зашлеви я през лицето и главата й отлетя настрани. Тя го погледна смаяно и със страхопочитание, очите й се напълниха със сълзи от жилещата болка по бузата, но не можеше да говори не заради болката, а от шока.

— А сега си отвори отново устата — нареди той, но тя промърмори нещо несвързано и се опита да се извърне. Той стисна по-здраво косата й, докато Кайла не се уплаши, че ще я изскубне. Вдигна лице към него. Бузата й бе пламнала на мястото, където я беше ударил.

— Моля те, Роже, не ме наранявай. Не го казах сериозно. Толкова много те обичам. Никога няма да разбереш колко. Прости ми, моля те.

— Докажи ми го — отвърна той. — Отвори си устата.

Кайла никога не се бе чувствала така слаба и безпомощна. Сякаш бе коленичила не пред човешко същество, а пред някакво божество. Копнееше да я обладае напълно, да я покори, да я насили и унизи. Бавно отвори уста, както й бе наредено, и той вкара пениса си толкова силно, че челюстта я заболя. Остро миришещата топла течност отново напълни устата й и притъпи сетивата й. Тогава тя разбра, че му принадлежи, принадлежи единствено на него и на никого другиго, дори не и на самата себе си.

Два часа по-късно той я остави да лежи изтощена сред изпомачканите чаршафи. Устните й бяха подути и възпалени от грубите му целувки и наболата брада, гримът й се беше разтекъл и очите й приличаха на очи на тъжен клоун, алабастровата й кожа бе мъртвешки бледа с изключение на яркото розово петно на бузата, оставено от плесницата. Косата й бе разрошена и потъмняла от пот. Тя се надигна мъчително на лакът, когато го чу да отваря вратата, но не успя да намери думи да го помоли да остане при нея. После беше късно — той бе изчезнал. Пречупена и съсипана, тя бе твърде уморена, за да заплаче. Отпусна глава на възглавницата и след няколко минути заспа.