Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Разбира се, госпожо Банок, стига да престанете с хитроумните си инсинуации.

— Добре тогава, Крос. Ще говоря направо. Мисля, че сте кръвожаден расист, и поради това не ви харесвам особено.

— Господин Банок не мислеше така за мен, когато подписа договора ми с „Банок Ойл“.

— Зная, че съпругът ми имаше по-високо мнение от мен за вас и за способностите ви, но пък той също така гласува за Буш, както за бащата, така и за сина. Хенри Банок беше почти, но не напълно съвършен.

— Естествено, вие сте гласували за господин Клинтън и господин Гор?

Тя подмина въпроса му и продължи:

— Забелязвам дискретното ви споменаване на договора ви с „Банок Ойл“, Крос. Прочетох документа много внимателно, дума по дума.

— В такъв случай знаете, че прекратяването му ще се окаже доста скъпо.

— На този етап никой не говори за прекратяването на каквито и да било договори, особено на такива, одобрени от съпруга ми. Но ще ви държа под око. Моля да се опитате занапред да не бракувате прекалено много негра.

След завършването на кроса тя му обърна гръб с краткото „Благодаря, Крос“ и пое към сградата, като погледна часовника си.

— Госпожо Банок!

Тя спря и се обърна.

— Независимо дали ме харесвате или не, ако се случи да имате неотложна нужда от мен, ще бъда насреща. Ако не за друго, то поне защото съпругът ви беше един от добрите. Рядко се срещат по-свестни хора от Хенри Банок.

— Да се надяваме, че никога няма да имам неотложна нужда от услугите ви — отпрати го тя.

След двайсет минути имаше последна среща със Симпсън, преди да се върне с хеликоптера на терминала Сиди ал Рациг. Самолетът я чакаше на пистата, за да я откара на остров Мае на Сейшелите при любимото й семейство. Взе бърз душ и си сложи овлажняващ крем против слънце, но не и грим. Отиде в комуникационната стая. Чакаха я куп имейли от Агата, но сега нямаше време да се занимава с тях. Щеше да ги прегледа в самолета. Тръгна към изхода за срещата със Симпсън, когато смартфонът й избръмча във външния джоб на чантата от крокодилска кожа, която беше оставила на нощната масичка. Обърна се. Много малко хора знаеха този номер. Извади телефона от джоба и натисна бутона. „Имате 2 пропуснати обаждания и 1 съобщение — пишеше на екрана. — Желаете ли да прочетете съобщенията си?“ Натисна „Покажи“.

Сега пък какво иска маймунката ми — запита се с обич тя и в същия миг съобщението се появи на екрана. Беше смразяващо късо и просто:

Стават ужасни неща.

Непознати въоръжени мъже…

Съобщението бе недовършено, сякаш Кайла е била прекъсната насред изречението. На Хейзъл й причерня пред очите. Олюля се. После зрението й се проясни и тя се загледа сляпо в съобщението, съзнателно отказвайки да го приеме. Накрая го проумя и усети как някаква ледена ръка стиска сърцето й и изцежда живота от нея. Задъхана, натисна с треперещи пръсти бутона за повикване и се заслуша в безкрайните позвънявания от другата страна. Накрая мелодията бе прекъсната от безличен глас:

— Търсеният от вас абонат не може да отговори в момента. Моля, оставете съобщение след сигнала.

— Скъпа! Скъпа! Направо полудявам. Обади ми се при първа възможност — каза тя в телефона и се втурна към комуникационната стая.

Набра номера на мостика на „Делфин“. От съображения за сигурност на кораба и пътниците повечето от екипажа имаха бойна подготовка и бяха добре въоръжени. „Разбира се, че ще защитят Кайла“ — отчаяно си мислеше Хейзъл. Телефонът обаче продължаваше да звъни, без никой да отговори. Устата й пресъхна и картината пред очите й се размаза.

— Моля ви! — проплака тя. — Моля, някой да отговори.

После звъненето пресъхна и в ухото й зазвуча дразнещият сигнал свободно. Тя тресна слушалката и набра номера на Агата. Сърцето й подскочи, когато чу стегнатия глас на старата мома.

— Агата, получих ужасно съобщение от Кайла за някакви непознати въоръжени мъже на борда на „Делфин“. Не мога да се свържа с нея. Не мога да се свържа и с кораба. Последните му координати, които зная, са от вчера вечерта. Запиши ги — повтори тя запомнените наизуст числа, които й беше казал Франклин. — Изглежда, че яхтата е изчезнала с Кайла на борда. Трябва да се обадиш на Крис Бесел у дома. Измъкни го от леглото…

Крис беше нейният старши изпълнителен вицепрезидент в Хюстън.

— Трябва да събере всички, които може. Да използва всичките си връзки в Пентагона и Белия дом. Поискай спешно преглеждане на района от най-близкия спътник. Разбери дали наблизо има някакви американски военни кораби. Помоли ги да се отправят натам с пълна скорост. Поискай от базата на атола Диего Гарсия да изпратят самолети, които да разширят търсенето. Продължи да се опитваш да се свържеш с кораба. Връщам се колкото се може по-скоро у дома. Опитай да ми уредиш лична среща с президента веднага щом пристигна във Вашингтон. Двамата с Крис трябва да използвате всички връзки и да натискате всички копчета.