Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Ще дойда утре вечер по същото време — пусна й той отново онази вбесяваща усмивка и се измъкна навън, затваряйки тихо след себе си.

— И ще намериш проклетата врата заключена! — изкрещя тя след него, грабна телефона и го запрати с все сили по сияещото голо момиче на Гоген. Слушалката отскочи от опънатото платно и падна на пода. Кайла се хвърли обратно в леглото и зарида във възглавницата от ярост и безсилие. Най-силно желаеше Роже, когато той отказваше да й се подчинява.

Рожепровери запасите в коктейлбара в основния салон. Джорджи Порджи му бе поверил тази работа. Извади ножа, който бе скрил под тезгяха, преди да отиде да изпълни задълженията си към Кайла. Острието беше от Дамаска стомана, дело на „Кия“, същата японска фирма, която навремето бе изработвала самурайски мечове. Беше остро като скалпел. Роже повдигна крачола на панталона и привърза ножа за прасеца си. Животът му бе пълен с опасности и оръжието му даваше чувство за сигурност. Заключи бара и с леки стъпки изтича по стълбата към работната палуба. Надуши свинското печено още преди да стигне столовата на екипажа. От мазната миризма му прилоша. Като нищо щеше да остане гладен тази вечер, ако не успее да омае готвача. Готвачът бе обратен като чучулига в пролетна сутрин, а Роже бе красив, с гъсти черни къдрици и изгарящи очи. Усмивката отговаряше на откритото му слънчево излъчване. Зае мястото си на дългата маса и изчака, докато готвачът погледна през тезгяха от кухнята. Роже му се усмихна, посочи дебелото парче свинско в чинията на огняря до себе си и завъртя красноречиво очи, показвайки отвращението си. Готвачът му се усмихна и пет минути по-късно през отвора на тезгяха се появи филе от кингклип. Една от най-превъзходните риби, които можеха да се уловят в морето, сготвена с виртуозно майсторство и подправена с прочутия сос на готвача. Беше предназначена за масата на капитана, но в последния момент бе извадена от менюто му за тази вечер.

Огнярят хвърли завистлив поглед към чинията на Роже.

— Проклет лентяй! — промърмори той.

Без да престава да се усмихва, младежът се наведе и повдигна крачола на панталона си. Тънката кама се озова в ръката му под масата.

— Не бива да казваш подобно нещо отново — посъветва го той и огнярят погледна надолу. Върхът на камата сочеше право към слабините му. Мъжът пребледня, скочи от мястото си и забърза към изхода, изоставяйки свинския си котлет. Роже изяде рибата си с изтънчена наслада. Елегантните му маниери изобщо не се връзваха с обстановката около него.

Преди да излезе, спря при тезгяха и махна за благодарност на готвача. После се качи на задната палуба, където екипажът можеше да се упражнява или да почива през свободните си часове. Погледна към лунния сърп и изпита дълбоко желание да се помоли под този символ на своята вяра. Искаше да заличи спомена за християнската курва и да изкупи светотатството, което бе принуден да извърши с нея по заповед на дядо си. Но не можеше да се моли тук. Опасността да бъде забелязан бе твърде голяма. Беше казал на останалите, че е католик от Марсилия. Това обясняваше северноафриканския му произход.

Преди да напусне палубата, погледна към северния хоризонт и мислено откри посоката, в която се намираше Мека. Слезе в мъничката си каюта, взе тоалетните принадлежности и кърпата и тръгна по коридора към общата баня и тоалетна на долната палуба, предназначена за екипажа. Изми внимателно лицето и тялото си, изчетка зъбите си и изплакна уста в ритуално пречистване. След като се подсуши, уви кърпата около кръста си, върна се в каютата и залости вратата. Свали сака от рафта над койката и извади коприненото си молитвено килимче и безупречно чистата бяла роба. Постла килимчето в посока към Мека, чието положение бе определил спрямо посоката, в която плаваше яхтата. Мястото в каютата едва стигаше. Навлече робата през главата си и я остави да падне до глезените. Изправи се пред килимчето и прошепна кратка встъпителна молитва на арабски. Не искаше да рискува да бъде чут от някого от другарите си, докато минават покрай каютата.

— Пред лицето на милостивия Аллах и неговия Пророк заявявам, че аз съм Адам Абдул Типоо Тип, че съм прегърнал исляма от деня на раждането си и че винаги съм бил и съм истински правоверен. Изповядвам греховете си, че съжителствам с неверницата и че се представям с неверническото име Роже Марсел Моро. Моля за прошка за тези простъпки, които направих единствено в служба на вярата и на всемилостивия Аллах, а не по свое собствено желание.