Уилбур Смит - Целувката на гепарда

„С изключение на теб, естествено, а и каросерията на движещ се джип не е стабилна платформа дори за Утман — помъчи се да се успокои Хектор. — Стоманата на това работно конче би трябвало да издържи на лекия натовски куршум“. Самият Хектор пък имаше обикновен груб мерник. Цевта на автомата му беше толкова износена, че куршумите сигурно щяха да дрънчат из нея. Един Господ знаеше къде щяха да попаднат.

„По-добре пробвай“ — реши той и се прицели през прозореца в предната гума на тойотата, за да има фон, на който да определи точността на стрелбата си. Изстреля троен залп и видя как куршумите се забиват в прахта на около метър и осемдесет вляво от гумата. Представи си презрителната усмивка на лицето на Утман. Обърна се бързо към Хейзъл.

— Отивайте отпред и лягайте на пода. Всеки момент ще стане напечено.

Тя се подчини моментално и помъкна Кайла със себе си. Далия ги последва. Четиримата му бойци изпълзяха отзад и заеха позиции от двете страни на Хектор с готови автомати.

— Не стреляйте по хората — нареди им той. — Целете се в гумите. Те са най-лесната мишена. Готови? Бърз залп и залягате. Познавате Утман. Не му давайте да се прицели. Няма да пропусне.

Всички стиснаха автоматите, приклекнали под металната преграда.

— Огън! — извика Хектор.

Всички скочиха и стреляха на автоматичен. Куршумите полетяха из целия път, но нито един не улучи предните колела. От каросерията на тойотата Утман вдигна спокойно и уверено автомата си. Стреля два пъти един след друг толкова бързо, че гърмежите се сляха в един. Първият му куршум улучи в главата мъжа до Хектор и го уби моментално. Човекът се катурна през облегалката. Вторият куршум на Утман засегна тюрбана на Хектор и той усети ужилване по меката част на дясното си ухо. Скри се и притисна длан до ухото си. Видя кръвта и това го ядоса ужасно.

— Копеле! — възкликна той. — Предателско копеле!

Въпреки гнева си обаче призна, че противникът му е великолепен стрелец. Две попадения в главата с два изстрела. Надникна отново и видя, че тойотата е много по-близо. Моментално се сниши и куршумът на Утман изсвистя над главата му. Премести се и отново бързо се подаде, изстреля три куршума и се скри миг преди Утман да отвърне с изстрел, който мина на косъм от него. Тойотата вече беше толкова близо, че ясно чуваше звука на двигателя й наред с ръмженето на автобуса. Най-отдалеченият от Хектор мъж скочи с вдигнат автомат, но Утман го уби, преди да успее да дръпне спусъка.

Хектор отново изскочи, възползвайки се от краткия момент, който бе необходим на Утман да заеме позиция след попадението си. Откри, че тойотата вече е на не повече от четирийсет метра зад автобуса, което означаваше стрелба от упор дори за разнебитения му калашник. Отново стреля в предната гума, като взе предвид отклонението наляво в мерника. Изкара късмет и видя как гумата експлодира. Изгубила управление, тойотата рязко поднесе и се заби в крайпътната канавка. Утман беше стрелял миг след Хектор, но бе изгубил равновесие в каросерията и не улучи. Тойотата се запремята в облак прах и камъчета. Хектор не успя да види какво стана с хората в нея и за миг си помисли, че това е шансът му да се върне и да убие Утман, докато все още е замаян и в безпомощно състояние. После видя прашните облаци на други два камиона, носещи се на висока скорост след разбития джип. Явно бяха чули стрелбата и се бяха втурнали да се включат във веселбата.

— Не спирай! — извика Хектор на Тарик. — Карай колкото се може по-бързо.

Тръгна по пътеката между седалките, но спря при Хейзъл и Кайла. Кайла беше в ужасно състояние — пребледняла, трепереща и разплакана. Погледна към него.

— Уби ли го, Хек?

— Съжалявам, скъпа, но май не успях. Следващия път ще го направя, обещавам ти.

Кайла захлипа сърцераздирателно и зарови лице в рамото на майка си. До този момент се бе представила като толкова силна, храбра и в добро разположение на духа, че Хектор си беше помислил (или по-скоро му се искаше да си мисли), че е преминала през ужасното изпитание без сериозни психологически травми. Сега вече знаеше, че това е илюзия. Травмата бе толкова дълбока, че беше разбила самите основи на съществото й. Предстоеше й дълга и тежка борба, за да се възстанови. Хектор знаеше, че Кайла ще се нуждае от цялата любов и грижи, които можеха да й предложат той и Хейзъл.

„Ще има време и за това — каза си той. — Първата ми работа обаче е да ги измъкна от зъбите на Звяра“.

Остави ги и изтича при Тарик.